Лира Литературно-рекламна Агенция
Поетесата почина на 80
Родена през 1943-а, тя носеше и етикета на най-голяма съвременна американска поетеса. Особено след като получи и Нобеловата награда за литература през 2020 г. При това Нобеловият комитет посочва категорично, че наградата е „за незаменимия ѝ поетичен глас, който придава благодарение на строгата си красота универсален мащаб на индивидуалното съществуване.”
За първи път публикува поезията си през 1968-а – Firstborn. Следват още 13 стихосбирки – последната излиза след получаването на Нобеловата награда. Точно в речта си при получаването на приза Луиз Глик описва процеса, чрез който според нея поезията се превръща в толкова важна съставка от живота ни. „Някои поети не се стараят да достигнат до много хора – казва тя. – Те се стремят към множество читатели в течение на годините, в бъдещето, но по необясним начин тези читатели винаги идват поотделно, един по един.”
Родителите ѝ са евреи, преселници от Унгария и Русия; дават наистина много на своята Луиз. Те разпалват в нея например страстта към древногръцката митология. Сигурно ѝ е било трудно да свикне с този отчужден свят, щом още като тийнейджърка развива нервна анорексия. Преодолява я, учи в Колумбийския университет, но не го завършва. Преподава поезия и творческо писане, последните ѝ години преминават в Йейлския университет.
Поетичният свят ѝ е по-интересен от истинския – в него често полита в митовете, вдъхновява се и от психоанализата, която много ѝ е помогнала да загърби анорексията. Талантът ѝ получава най-различни признания – например Национална награда на САЩ за литература, също „Пулицър“, споменатата Нобелова награда и още много други.
„Пиша за смъртта, откакто мога да пиша изобщо – споделя Глик в едно интервю, публикувано и от нашия „Литературен вестник“. – Буквално от десетгодишна. Е, да, бях жизнено момиче. Остаряването е по-сложно.” И още: „Едно от добрите неща, които могат да се кажат за старостта, е това, че придобиваш нов опит. Да си отиваш постепенно не е най-очакваната радост, но е ситуация, която съдържа новости. И това е безценно за един писател или поет.”
А ето и стих – в превод на Илеана Стоянова…
Мъката на Цирцея
Накрая известих за себе си
жена ти, както богиня
би го направила в собствения дом
в Ита̀ка, глас
без тяло: и тя
в миг се откъсна
от тъкачния стан,
главата й се завъртя
първо надясно, после наляво
макар и безнадеждно, разбира се,
да проследи звука до който и да е
обективен източник: съмнявам се
че тя ще се върне към своя стан
с това, което вече знае. Видиш
ли я отново, кажи й –
ето как една богиня се сбогува:
ако съм в главата й винаги
аз съм в живота ви завинаги.
Литературнокритическа студия за Луиз Глик излезе тази година – създадена от Ангелина Василева. Иначе са преведени и включени в обща книга и трите ѝ сигурно най-важни стихосбирки – „Триумфът на Ахил“, „Дивият ирис“ и „Медоулендс“. Изданието е на „Да“.
