Лира Литературно-рекламна Агенция
Нов роман от автора на „Калоян Боговенчаният“, който прави убедителен скок няколко века напред, от Средновековна България към Възраждането и завърта традициите на народа и амбициите на властта около един художествен символ − „Цариградският медальон“. Макар да се чете леко, книгата не търси евтини сензации, тя е плод на сериозни проучвания и анализи за геополитиката на Балканите през 19 в.
-Г-н Лазаров, тъй като обхващате голям исторически период, оставям вие да разгърнете картата и да ни очертаете времевата рамка на „Цариградският медальон“?
– След като излезе романа ми ,,Калоян Боговенчаният” усетих читателския интерес към българската история и по-точно към онази част от нея, когато страната ни е била във възход. Предполагам, че много хора си задават въпроса: ,,Какво е станало с наследниците на трите царски династии от второто българско царство − Асеневци, Тертеровци и Шишмановци? Съхранено ли е тяхното царско достойнство, техният царски дух или всичко е безславно разпиляно в резултат на петвековното турско присъствие, владичество или както всеки предпочита да го нарича.
Нещо дълбоко в нас ни кара да мислим, че този царски дух е бил временно потиснат и той се събужда по време на Възраждането, когато българите започват да се просвещават и разбират, че сме наследници на славен народ. Така назряват Източния проблем, Цариградската конференция и последвалата я Руско-турска освободителна война. Най-общо казано тези събития са следствие на определени кризи в Османската империя, а от тях пък търсят начин да се възползват Великите сили.
– България в какво състояние е по това време?
– По това време България не съществува като самостоятелна държава, обаче има нещо много съществено. През 1870 година, след 30-годишна борба за национално самоопределение, българският народ получава ферман за самостоятелна българска църква. Духовната самостоятелност на българите ги обособява и признава като етнос, който цели да има и своя самостоятелна държава.
Това дава право и легитимация на видни българи да представляват българската културна общност и да участват в дипломатическите събития.
– Защо е била важна дипломацията?
– Защото без дипломация отношенията между държавите са невъзможни. По това време Русия е в пълна международна изолация, без нито един съюзник. Преди 20 години тя е участник в Кримската война, която на практика е война на Русия срещу внушителна коалиция от страни като Франция, Англия, Турция и Сардинското царство. Австрийската империя запазва неутралитет, но също подкрепя политически Франция и Англия. Русия излиза от тази война победена, унизена и изолирана. Да не говорим, че тя е провела 10 войни с Турция и нито една от тях не е довела до възникване на самостоятелна държава.
Затова е много важно да се отбележи необходимостта от активна дипломация в две насоки и на два етапа. Първо, за да осигури застъпване на Великите сили за българската общност с цел притискане турските власти за наша автономия. И второ, ако те се съпротивляват, Великите сили да запазят неутралитет при евентуална война между Русия и Турция. Дипломатически действия се водят и от отделни будни българи.
Действието на голяма част от романа е на фона на тези исторически събития, като един от главните герои Климент Антикарски представлява събирателен образ на всички подобни български агенти-дипломати.
– Символ на братоубийствена война ли е медальонът, който го разделя с другия главен герой и негов собствен брат?
– Вашият въпрос засяга дълбоките конструкции на романа и аз се надявам читателите самостоятелно да стигнат до тях. Идеята, че двама братя са наследници на царска династия и като носители на дух, присъщ на славен български род, изключва война помежду им. Те се различават в мирогледа си, но семейството е онази ценност, която внася толерантност във взаимоотношенията им. На пръв поглед светът на брата Кадир е подреден – създава семейство, домът му е задоволен от материална гледна точка, но той чувства онази празнота, която се поражда от глада на духа. Неговият живот символизира едната страна на медальона.
Животът на Климент, символизиращ другата, може да се оцени от светска гледна точка като провал. Той загърбва възможността за брак, за кариера, но това, което възхищава в него, е, че всичко споменато той жертва за дадена кауза, заради стремленията на духа си. В нашия живот ние често избираме една от двете страни на монетата.
В своята цялостност медальонът е препратка към славното историческо минало на българския народ. Както медальонът претърпява инкрустиране в конкретната история, така и времето нанася своите следи върху българския дух – от едната страна тези, които го издигат и от друга, тези, които го принизяват.
– Как Климент успява да се впише на такова високо ниво в дипломатическите кръгове през 19 в., чувала ли се е там изобщо думата на българин ?
– Формално Климент е допуснат в Английския клуб в качеството му на журналист от мисионерското списание ,,Зорница” . Той е представен там като мисионер от свой колега – американец. По онова време английските нрави са свързани със строга консервативност, непозволяваща преминаване на границите между класите. В началото отношенията на Климент с англоезичните журналисти са чисто професионални. След време те забелязват, че този мъж, макар и да няма техните обноски, носи особена вътрешна красота. В романа силно е засегнат въпросът за аристократизма. Лорд Солзбъри е аристократ, защото тази титла я е наследил, но освен това той е аристократ и по дух. Затова когато среща Климент, двамата се докосват, жест, с който хората на духа се припознават. Първоначалното намерение на Солзбъри е България да остане в рамките на Турската империя. Той има съмнение, че българският етнос може да се организира в държава. Климент обаче променя мнението му. Благосклонността на лорда към него не остава незабелязана от другите и всъщност това помага на Климент да се впише в дипломатическите кръгове.
– Странно ми е, че героят ви не търси връзки с Русия, а със Запада. На коя от Великите сили да симпатизира днешният читател?
– За ролята на Русия е писано много. Освен това по онова време e било прекалено трудно да се осъществяват срещи на българи с руските дипломати. Турция се е отнасяла с Русия като с вражеска държава. Входът на руското посолство се е наблюдавал от турски шпиони. Ако се забележи, че българин прави опити да влезе там, е имало голяма вероятност да бъде привикан от турските власти за обяснение. Това е било пречка за едни по-тесни връзки на българската общност с руските дипломати, за да координират действията си.
По време на Цариградската конференция, всички Велики сили са настоявали за обособяването на българите в някаква форма на автономност. Когато турските представители в конференцията отхърлят тази възможност, в знак на протест всички посланици напускат Истанбул. Дори нещо повече – Англия изтегля флотата си от Босфора и я изпраща чак в Пирея. Това е ясен знак, че поставя на преразглеждане ролята си на съюзник на Турция. Година по-късно Граф Игнатиев подписва с лорд Солзбъри така наречения Лондонски протокол, с който Англия гарантира, че ще запази неутралитет при евентуална война между Русия и Турция. Тези исторически факти пораждат в нас, българите, симпатия към всички Велики сили.
– Знаем, че християнската вяра е божественото право, онова, което ни е опазило и чрез което народът ни оказва съпротива на всяко чуждо вмешателство. Тя как присъства в романа?
– Присъства осезаемо, защото главният герой е възпитаник на Американския колеж, който е основан от християнски мисионери. Освен че Климент научава английски, колежът му дава духовен взор за възприемане на света. Понякога неговите решения и действия изглеждат странни, но те се обясняват с християнската етика. Засегнал съм темата, какво е приоритетно за героите − политическата свобода или духовната. Като воини на словото изпъкват реалните образи на Джанюариъс Макгахан и Уилям Гладстон. В романа се разглежда възможността Източният въпрос да се реши по мирен начин, за да се избегнат насилието и смъртта на десетки хиляди руснаци, турци и българи. Израз на състрадание и милосърдие е готовността за саможертва на двамата консули Леге и Позитано, които спасяват София от опожаряване. Ценостите на християнството подтиква хората към друг начин на борба, който изключва насилието, или непременно да направиш нещо щуро, а по-често да останеш, да бъдеш мъж или жена на място.
– Кажете ни накрая, има ли в „Цариградският медальон“ любовна история, „солта“, без която една книга не може?
– Романът акцентира на историческия елемент, но любовна нишка също се появява, за да се разведри обстановката и да се придаде сочност на разказа. Да, има любовна история и тук, тя спомага за смисловото обогатяване на този национален епос.
Разговора води: Людмила Еленкова
