Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Били сме седми или осми клас.
Учителката по литература обяви:
– Днес ще разгледаме романа „Под игото”. Марийке (сменил съм ѝ името), излез да напишеш заглавието.
Тантурестата Марийка, стъпвайки леко мечешката, се насочи наперено към дъската. Взе тебешира и след кратко скърцане с него написа „Подигото”.
– Марийке, какво си написала! – възкликна учителката. – Казах „Под игото”.
Леко поруменялата Марийка се покуми малко и поправи грешката си. Написа отдолу „По дигото” и се обърна. От чиновете се донесе тихо хихикане.
– Ама какво правиш! Не ме ли чуваш – „Под игото”! – изрече разчленено литераторката.
Марийка тотално пламна, повъртя тебешира в ръка, после, натискайки го колкото сили имаше, написа „Под дигото” и зачака с надежда присъдата. Хихикането рязко се засили.
– Сядай си на мястото! Кой ще го напише както трябва?
Някой скочи и отиде на дъската. А Марийка, превила плещи, се заклатушка към чина си.
Вече шейсет години, стане ли дума за романа на Вазов, неизменно се сещам за тази случка. Понякога и грешките, които ние, смъртните, правим, поддържат жива паметта ни за безсмъртните.
