Лира Литературно-рекламна Агенция
„Нищо не бива да спъва България“, казва се в манифеста
Главните герои в този акт са министър-председателят Александър Малинов и княз Фердинанд I. Манифестът за независимост, чрез който България провъзгласява желанието си, е написан от самия Александър Малинов на гара Две могили предната вечер. Може да се каже, че там се е родила първо независимостта ни.
После идва и самото провъзгласяване – в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Датата е 22 септември 1908 г. Слага началото на нещо коренно ново в историята ни, но сега например − кой знае защо, рядко се споменава сред идеите за нов национален празник. Ако отворите „Уикипедия“ пък, ще видите, че обявяването на независимостта е в раздел Преврат. Превратностите на съдбата, както се казва!
В самия манифест пък искрят тези думи: “Нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ!“ В пълна сила са и днес. Ето всъщност пълния текст на манифеста в осъвременен правопис.
Манифест към българския народ
По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. Оттогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля − да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България − свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Нашето царуване
Фердинанд I
