Лира Литературно-рекламна Агенция
28 разказа от Иван Вазов
Също както около основния камък се гради църквата, така във всяка национална литература има личност, около която се изгражда духовният ѝ храм. В нашата това е Иван Вазов. Днешната ни книжовност е немислима без неговото многолико творчество, а душевността на всички нас, родените след него – без величествената му поезия и нравствената му проза.
Тези 28 разказа са само малка част от безценното богатство, което ни завеща Патриархът на словото ни. Ала надяваме се, драги читателю, и в тях всеки от вас ще намери онези съкровени истории, пред които се прекланя в мълчание.
Удивително е колко от тези проникновени редове, за добро и зло, са актуални и днес. Но и не е – защото за голямата литература, както и за камъка, времето тече различно.
ОТКЪС
О, Българийо! Богата си, майко, млечногръда си, здрава си, силнокръвна си, свещена кърмачко на немощни, безжизнени, изкилени уроди! Имаш ти богати простори за труда; ти си арена, която кани за широка деятелност, за велики, многоплодни начинания; имаш полета безконечни, родовити, сочни, които остават ялови; имаш съкровища в недрата си — пренебрегнати; стихийни жажди и потребности — неудовлетворени! Твоето слънце жизнедарно не запаля с топлите си лучи в душата ни пламъка на енергията, струите на твоя свободен въздух, които гълтаме с наслаждение, не пълнят гърдите ни с жажда на горда самостоятелност, за волни полети. Не! Ние сме бедни, ние сме жалки и малодушни. Благородният пот на ралото, почтената работа на занаятчийския стол, простата и скромна слава на честно спечеления залък, на тъмните труженици-герои не ни блазнят, плашат ни, срамят ни; в мухъла и плесента на мързела плуе нашата мисъл, неспособна за самоуверен поклат, за самодейност. Не! Нам едно трябва: служба, служба, служба! Не видим, не искаме ние друго. Тя е алфата и омегата на нашите човешки ламтения. Да се вредим да бъдем на гости на държавната трапеза; да намерим и ние едно малко местце на изпитата народна снага, за да забием муцунката си на паразитно животно в месото ѝ и да смучем своя дял капка кръвчица. Да смучем, да смучем, да смучем! Без тая капчица ние умираме, без нея немислимо е съществуванието, без нея — безнадеждно отчаяние, безпомощен упадък, униние, смърт! Ние ще се убием, ако не ни оставят да живеем! Нашата разсипница природа ни е дала чудни полета, планини, реки, гори, небе, моря — велики съблазни за труда и начинанията; дала ни е младост, мъжка мощ, здраве, ум, воля, запалила е в главите ни светилото на разума, може би на гения. Какво ни трябват те? Безполезни дарове, досадителни, опасни блага, способни само да извикат на труд нашата мишца на работа — нашата мисъл!
О, дайте му служба!
Защото той е млад, здрав, интелигентен.
Из разказа „Той е млад, здрав, интелигентен“.
