Лира Литературно-рекламна Агенция
Горещ роман от един бивш военен кореспондент
Представяме ви психологическия трилър „Сурова пустош“. Действието се развива в Австралия, която се задъхва от суша и пожари, и на този фон – жестока престъпност. Главният герой, разследващ журналист Мартин Скарсдън отива в странно градче, което напомня „Туин Пийкс“, със задача да направи репортаж за годишнина от масово убийство. Изведнъж той се въвлича в преплетените отношения на местните хора, сред мозъци, замъглени от дима на пожарите и промити от жаждата за пари и власт в една наистина сурова пустош. Говорим с писателя Крис Хамър, който е бил дългогодишен журналист и е отразявал подобни събития в най-конфликтните точки по света.
– Г-н Хамър, дисциплината на журналистическата професия сигурно помага при писането на книги. Как творите – по вдъхновение, или по график?
– И двете. Повечето пъти пиша не с дисциплина, а с нещо, което бих нарекъл пристрастеност. Като пиенето на кафе или правенето на упражнения – ако не пиша поне малко през деня, не се чувствам съвсем добре. От друга страна, не правя графици. Не съм от тези писатели, които си поставят лимит колко думи да напишат през деня. Нещо, което научих от журналистиката е, че вдъхновението идва с писане, а не обратно. С други думи, дори и да не се чувствам вдъхновен, ще се опитам да работя. И след известно време, идеите започват да се появяват.
– В “Сурова пустош“ главният разследващ Мартин Скардсън също е журналист. Казахте ли си, когато го измисляхте – сега ще се опиша такъв, както винаги съм искал да бъда?
– Мартин определено не е човек, който прилича на мен. Героят е базиран на някои от кореспондентите от силно засегнатите военни зони, които съм срещал през годините. Иначе се възхищавам на неговите любопитство и устойчивост.
– Как градът Ривърсенд стана не просто място на действието, а сякаш отделен герой, дори има негова карта в книгата ?
– За мен мястото на действието е много важно. Като автор, аз изграждам нов свят и каня читателя да влезе в него, така че искам той да е убедителен. Мястото обикновено е едно от първите неща, които си представям. А картата се появи по случайност. Градът е измислен, затова нарисувах груба скица за мое собствено ползване, за да съм убеден, че има последователност в разположението на сградите там. В последната минута реших да включа тази карта, когато предадох „Сурова пустош“ на издателя. За щастие той хареса идеята и наехме художник, който да я направи по-реалистична.
– Следвахте ли предварителна схема и за хода на сюжета?
– Не, обикновено започвам с местоположение и идея, и след това историята се разгръща като естествен процес. Не много ефикасен обаче, защото после голяма част от вече написаното бива отхвърлена, докато историята придобие форма.
– Пожарите ли са основното предизвикателство пред Австралия?
– Климатичните промени определено са голям проблем в Австралия, може би повече отколкото в останалата част на света. Страхуваме се, че той ще се задълбочи, чакат ни още по-голяма суша и горски пожари.
– Какво място заема религията там? „Сурова пустош“ започва с един убит свещеник.
– Австралийците не са много религиозни, особено ако се сравнят с американците. Но когато пишех книгата, имаше голямо съдебно дело в Австралия за сексуалното посегателство на деца в църквите и стана доста актуално. Оттам ми хрумна да накарам читателите да мислят, че насилието над свещеника е свързано с тази тема. Получи се нещо като диверсия.
– За българските читатели това е новина. Всъщност, вие стигали ли сте до нашата страна, като журналист?
– Не съм бил в България, но силно се надявам да я посетя някой ден!
– Позволете ни един личен и последен въпрос – чие е името Томоко, на когото сте посветили романа?
– Томоко е съпругата ми. Тя е японка и живее с мен в Австралия.
Въпросите зададе: Людмила Еленкова
Превод на разговора: Мая Касабова
