Начало / Откъси / Прочетете „Ева, която расте и се смалява” – разказа за седмокласниците

Прочетете „Ева, която расте и се смалява” – разказа за седмокласниците

Децата писаха по него преразказ

Ivanka_Mogilska_Nenov-768x512

Автор на „Ева, която расте и се смалява” е Иванка Могилскарежисьор и ПР специалист. Пише поезия и дори печели националната награда „Владимир Башев“ през 2012 г. В собствения си сайт тя пише: „Професионалният ми опит включва 14 години свободна практика и фокус върху създаване на съдържание за уеб…” Могилска поддържа и блог за фрийлайнс, наречен „Свободна практика”.

Има издадени няколко книги – романи, разкази, поезия и истории за деца, сред които „Внезапни улици”, „Шарени сапунени балони, както и тазгодишната „Обикновени чудеса“.

Текстът, който получиха сега седмокласниците, е всъщност последната от общо 26 задачи – преразказ на неизучавана художествена творба. Прочетете го и вие!

Ivanka

Ева, която расте и се смалява

Тази сутрин се усетих необикновено голяма. Стори ми се, че едва се побирам в леглото. Скочих, протегнах се – горнището на пижамата май ми е окъсяло, долнището едва ми стига до коленете.

Лека съм като перце. Хубаво ми е. Днес нямам контролни. След часовете ще ходим с Лили да играем въздушен хокей.

Пъхам четката за зъби в устата и се сещам, че съм забравила да си напиша домашното по математика. Лоша работа. Забравих, защото вчера, на урока по рисуване, учителят ми ги наприказва едни – само с талант нямало да постигна успех на изпита, трябвало да работя повече. Прибрах се, подредих една ваза и два портокала и ги рисувах до късно. Може би ще е по-добре, вместо да излизам с Лили днес, да се прибера и да продължа да рисувам. Тъжна работа! Ей, ей! Аз май се смалявам! Ето, едва стигам до ръба на мивката!

– Мамоооо!

– Закуската е готова! – показа се майка ми на вратата.

– Виж! – протегнах ръце към нея. Ръкавите на пижамата ми висяха, а долнището се свличаше и се омотаваше около краката ми.

– Сложи си новия пуловер, с него си много хубава! – усмихна се майка ми. – Ела да закусиш, че ще закъснееш! – врътна се и излезе от банята.

Каква майка е, не вижда ли какво се случва с дъщеря ѝ?! Запретнах ръкави и крачоли и се запътих към кухнята. Мама сложи на масата любимите ми палачинки. Погали ме по косата. Явно не забеляза нищо нередно. Поуспокоих се. Изядох палачинките и вече не ми се струваше, че съм кой знае колко малка.

В училище странното порастване и смаляване продължи. След първия час Лили ме увери, че ще останем истински приятелки дори да ни приемат в различни училища след седми клас. Почувствах се толкова щастлива и голяма, че чинът ми отесня. През втория час – химия – ме изпитаха внезапно. Така се смалих, че не можах да стигна до дъската и да кажа каквото и да било. През междучасията непрекъснато се оглеждах – забелязва ли някой какви страшни неща се случват с мен? Приятелите ми се държаха, сякаш всичко е наред. Следващите часове минаха горе-долу добре. След училище се прибирам направо вкъщи и сядам да рисувам!

Естествено, Лили ми се разсърди. Трябваше да я гоня по коридора да се сдобрим. Почти я бях настигнала, когато го видях да върви срещу мен – Алекс от съседния клас. Какво да правя, какво да правя?! Да го гледам? Да се преструвам, че не го забелязвам? Или да се скрия?

Видях, че кабинетът по биология е отворен, и се шмугнах вътре. Добре че беше празен. Седнах на последния чин и се разревах. Отвратителен ден! Плача и усещам, че се смалявам. Вече бях станала почти колкото бобче и се чудех дали няма да изчезна, ако продължавам в същия дух, когато ми се стори, че чух:

– Стига, малката, ще се удавиш!

Срещу мен, на стола, беше кацнала совата, която обикновено стоеше във витрината до стената. Тя ме гледаше благо с тъмните си очи.

– Ти… не си ли препарирана?

– Понякога да, понякога не – завъртя главата си совата. – Зависи кой ме гледа. Обинковено хората виждат каквото им се иска. Или каквото им покажеш – добави тя, докато главата ѝ се връщаше в нормално положение. – Кажи сега защо плачеш!

Разказах ѝ за порастването и смаляването, за рисуването, за Лили и за Алекс.

– О, съвсем обикновен случай, ще се оправиш! – пак завъртя глава совата. – Тук всички сте така, само че никой не си признава.

– И Лили ли? – ококорих се аз.

– Всички! Сещаш ли се за момичетата от съседния клас, дето все ходят хванати под ръка? Всъщност така се подкрепят, ако някоя се натъжи и започне да се смалява. Или за онези, дето пеят и се смеят високо по улиците? Правят го, за да се усетят големи и така да прогонят страха, че другите май много не ги харесват.

– Възрастните знаят ли? – вече си бях върнала обичайните размери.

– Знаят, но повечето са забравили. С възрастта чвоек свиква с размера си… – усмихна се совата.

В този момент Лили влетя в кабинета. Вече ми беше простила и ме търсеше да си ходим заедно. Препарираната сова си стоеше във витрината.

Информация и снимки: sifon4o.blogspot.com, mogilska.com и Yuri за Pixabay

Прочетете още

curkva-sve6ti

„През чумавото“ от Йовков зове към смирение

След „Напаст божия“ на Елин Пелин още един разказ от български класик цитираме. Този път …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...