Филмът тръгна и у нас
Въпросната история се появява още през 80-те – излиза в сборник, наречен в оригинал Skeleton Crew. На български излиза именно като „Маймуната“. Разказът присъства и в излязлата доста по-късно „Мъглата“ – за жалост, тиражът и на двете книги у нас отдавна е изчерпан.
Но ако още пазите у дома любимата си играчка от детството, време е да се замислите… Досущ като Хал и Бил, които откриват на тавана симпатичната маймунка на баща си. Само дето чинелите, по които удря, винаги предсказват нечия ужасяваща смърт.
Филмовите адаптации по книги на Стивън Кинг са десетки, като точно тази е избрала да създаде чрез ужасяващите моменти и забавление. Режисьорът Оз Пъркинс поднася тънкото си черно чувство за хумор, като докарва кървавите сцени във филма до крайност. Това, честно казано, превръща „Маймуната“ в неочаквано добро зрелище.
Иначе играчките, които се появяват и предизвикват смут и ужас, са добре позната материя в киното. Така преди десетина години куклата Анабел всяваше ужас в едноименния филм, който после се сдоби и с продължение. И Чъки убиваше наред – в тяло на кукла там се криеше душата на свиреп удушвач.
Сега пък двама братя забелязват, че маймуната, която намират на тавана, не е толкова безобидна… Веднъж изхвърлена, играчката се завръща съдбоносно при тях, когато вече са големи хора. И единствената възможна игра е на живот и смърт. За отбелязване е и двойната роля на Тео Джеймс като братята-близнаци.
Ако се разровим в отзивите за самия разказ на Стивън Кинг, до днес читателите смятат, че е сред най-добрите, които е написал. Някои дори казват, че „Маймуната“ слага начало на най-зрелия му период. Така че си струва от тази гледна точка да хвърлим едно око и на екранизацията. А тя защитава достойно тезата, че е по-лесно да се филмира разказ, отколкото роман. Оказва се вярно, като Оз Пъркинс, който е автор и на сценария, дори си позволява леки „подобрения“.
„Маймуната“ е лесносмилаема история, която забавлява достатъчно, за да ни се дочете пак нещо от Краля. Най-добре разказ