Начало / България / Лоша литература нарекоха разказа за матурата

Лоша литература нарекоха разказа за матурата

Седмокласниците писаха преразказ върху „Талисманът” на Красимир Бачков

kenny-eliason-Ak5c5VTch5E-unsplash

Творбата е създадена специално за банката с непознати произведения, замислена от Министерство на образованието и науката. Към различни автори е отправена покана да създадат текста, който да е подходящ за преразказ. От същата банка е и миналогодишният разказ – „Череши” на Захари Карабашлиев, макар че се появиха коментари, че тогава регламентът е нарушен, тъй като разказът е бил публикуван.

Тази година пък близо 60 хил. ученици трябваше да преразкажат историята на болно момиче, което може да оцелее благодарение на музиката. Въпреки впечатляващата си визитка на писател, публикувал седем сборника, Красимир Бачков се превърна тутакси в мишена за критики, сякаш е министър от четворна коалиция.

Основните спорове в социалните мрежи се разразиха по отношение на литературните достойнства на „Талисманът”. Критици и преподаватели бяха доста по-крайни в мнението си на фона на родители на деца, които са се явили на изпита. На всичко отгоре и самият автор е учител. Бачков преподава изобразително изкуство във Варна. Превеждан на няколко езика, той има на сметката си и литературни награди. А вече и доста обвинения, че и талисман не може да му помогне да се сдобие с талант.

Ето няколко случайно събрани коментара, посветени на случилото се по класни стаи в българските училища. Или… когато талисман удари, как ехото заглъхва

bachkov

Изкуство не е да пишеш за гайди

Имам само един коментар относно „гайдарския“ патриотизъм от днешния изпит по български език и литература за седми клас – отбелязва например Борис Илиев, който също е преподавател. – Всъщност не е мой, само го припомням, принадлежи на Константин Гълъбов – от програмната за кръга „Стрелец“ статия от 1926 г. „Към младежта“ (има-няма сто години оттогава): „Родно изкуство не ще рече да пишеш само за хармани, гайди и бъклици“. Ако някой иска да спори, нека се отнесе до Константин Гълъбов, така ще стане двойно по-смешен в провинциализма си.

Такъв текст е глътка свеж въздух

Моята гледна точка е по-различна – започва предпазливо коментара си като родител Ася Демирева. – Имам седмокласник и десетокласничка. Демек – два броя деца на национално външно оценяване. Задачата с преразказа е за непознат текст. Което изключва изучавани автори. Затова мога само да река: „Алелуя!” Беше ми писнало да се преразказват Елин Пелин и Йовков. Човеците в днешно време трудно отбират от думи като чалъм, мерак, сиромашия, изгора

Текстът за преразказ трябва да има лесна за следване структура – този го има. Липсват дълги природни описания – отново позитив. Има кратък диалог – суперпозитив. Децата отдавна не разсъждават върху текстовете. Те само ги препредават – от името на герой или неутрален разказвач. Няма нужда да им се пада разказ като „Кръв от къртица“ (който също отнесе количество хейт по друга причина и преди време).

Лесен сюжет, трима герои, малко пряка реч за трансформиране – това е, което е важно за децата. И не, не съм радетел на затъпяването и профанизирането им чрез текстове. Но в ситуация на абсолютен стрес, в която купчини родители и учители вменяват на едни 14-годишни, че им предстои първият най-важен изпит в живота, такъв текст е глътка свеж въздух. За децата.

Хайде, няма нужда от сложни сюжети, купчини герои, чудни описания на спиращи дъха гледки и разходки по спиралата на времето. Тоз текст поне не изтормози децата.

kelly-sikkema-O5XJoxrYbQo-unsplash

МОН легитимира лошата литература

Основният проблем с разказа, ако въобще можем да го наричаме така, даден на изпита на седмокласниците – емоционален е писателят и редактор в „Литературен вестник” Емануил А. Видински, – е, че МОН легитимира лошата литература като висока литература. Като образцова литература. След това какво да обясня например на някой автор, пратил ми такъв текст за „Литературен вестник”, защо няма шанс да се появи във вестника?

На какъв се правя аз, с други думи. Ами че този разказ е на нивото на избрания за изпита, ще каже той, а аз какво да отговоря? И виновен ли е този автор, че следва официално признати образци?

Не е нужно да се избират текстове на известни автори, нужно е само да са добри текстове. Такива, които показват талант, умение, култура. И не, това изобщо не е въпрос на вкус.

И ако хората в МОН не знаят какво е това добър текст, да се допитат до хора, които знаят. Защото има достатъчно такива в България, посветили живота си на литературата. И на този фон изборът на това недоразумение, което седмокласниците попиват като образец, е тежка форма на провинциализъм на ниво държава. Провинциализъм не като география, а като мислене.”

Животът създава историите

Книгите покориха душата ми още от дете – казва вече самият автор на „Талисманът” в интервю специално за Читалище „Месемврия-2015”. – Още в прогимназията опитвах да пиша – преди всичко поезия. Обикновено пресъздавам реални случки от живота. Често са истории, разказани от познати или непознати хора, случвало се е да се вдъхновя дори от новините. Живият живот е източникът на прототипите, които превръщам в герои на разказите си. Когато една история мине през душата ми, я оцветявам в нюанси и оттенъци по мой вкус. Понякога се получава доста прилично.

А ето и малко от творчеството на писателя – разказите „Българските чорапи” и „Сърце в топче кал”.

Цитираните мнения са от личните фейсбук страници на техните автори
Снимки: Scott Graham, Kenny Eliason и Kelly Sikkema за Unsplash

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

donald-trump

Доналд Тръмп погна племенницата си за приходи от книга

Бившият президент заведе жалба срещу нея и „Ню Йорк Таймс” „Твърде много, никога достатъчно” излезе …