Лира Литературно-рекламна Агенция
Напусна ни още една легенда
Маккарти почина на 89 от естествена смърт в дома си в Санта Фе. Оставя след себе си ярък отпечатък и славата на един от най-големите в занаята през последните десетилетия. Има на сметката си „Пулицър“, Национална награда за литература и още много отличия – всичко това постигнато с едва 10 романа.
Звездният му момент настъпва чак след като навършва 70 – през 2005 г. той издава „Няма място за старите кучета“, превърнат и във филм две години по-късно. Продукцията на Братя Коен с участието на Томи Лий Джоунс, Хавиер Бардем и други „звезди“ става и най-добрият филм на годината, спечелвайки четири награди „Оскар“. Година след излизането на книгата Маккарти е награден с „Пулицър“ за „Пътят“. Критиката го сравнява с Дон ДеЛило, Томас Пинчън и Филип Рот. Името му непрекъснато е в употреба и по отношение на Нобеловата награда за литература, но така и не я получава.
В новината за смъртта на писателя агенция Асошиейтед Прес отбелязва, че той е най-големият американски романописец след Хемингуей и Фокнър. Приживе често го наричат „хроникьор на съвременна Америка“.
Кормак Маккарти учи изкуство, но така и не завършва – става летец и служи в Аляска, където обаче води радиопредаване. После се жени и заживява със своята съпруга в диви условия – мечтата му да се занимава само с писане не ѝ харесва и той остава сам, въпреки че им се ражда син. През годините сключва брак още два пъти.
Заживява в Чикаго и прави дебюта си през 1965 г. с The Orchard Keeper. Въпреки че критиката е заинтригувана от таланта му, успява да пробие истински в началото на 90-те, когато излиза „Тези прекрасни коне“. Тогава „Ню Йорк Таймс“ нарича Маккарти „най-добрият сред неизвестните”.
През по-голямата част от кариерата си писателят отказва да си назначи литературен агент. Животът в Санта Фе го държи настрани от светския шум. Рядко дава и интервюта. Не откликва на поканите за четения, а никога не е водил и курсове по творческо писане. Преди година излязоха последните му книги – The Passenger и Stella Maris, своеобразно прощаване с читатели и публика.
В негова чест може да разтворим сега родното издание на „Пътят“, която „Таймс“ избра за най-добра книга на първото десетилетие от този век. В „Хеликон“ е и „Сънсет Лимитид”, по която Томи Лий Джоунс снима филм. Преводач и на двете е Станимир Йотов
