Начало / Читатели / Четири смислени книги – акцентите на януари

Четири смислени книги – акцентите на януари

За бюрото на деловия човек и топлото легло преди сън; за подарък, смях и размисъл 

изтеглен файл

Започваме с най-достопочтената – „Плюшеното зайче“

Това е наистина приказка на сто години! Писана през 1922-а, тя сякаш е за днешните деца и родители, задръстени от планини играчки и липса на въображение.

„Плюшеното зайче“ е детска класика от световен мащаб. По нея са създадени много театрални постановки, филми и мюзикъли, учителите я нареждат сред най-предпочитаните книжки с образователна цел. Неин автор е Марджъри Уилямс Бианко – англо-американска писателка, омъжена за италианец. Творбите ù отначало били предназначени за възрастни и се въртели около мистичното и свръхестсественото, докато авторката не се сетила, че тези теми подхождат повече на младото въображение. Така се ражда историята за плюшеното зайче от коледния чорап – любим приятел на едно малко момче, с което били неразделни. За разлика от другите механични играчки в детската му стая, тази изглеждала старомодна и опърпана, с пълнеж от талашит и конци, които стърчат отвсякъде, но всъщност се оказала най-мъдра. Плюшеното зайче имало навика да разсъждава над това какво значи да си истински и открило, че означава да бъдеш обичан. След много приключения бавачката го хвърлила на боклука с други непотребни играчки, тогава дошла Феята на магията на детството, и го „съживила“ да тича на свобода. Тоест, хлапето пораснало, време било да остави плюшеното зайче.

Художникът Чарлз Сантор е усетил колко внимателна трябва да бъде тази раздяла, затова неговите рисунки подчертават цялата нежност и привързаност на децата към любими неща. „Плюшеното зайче“ е в превод на Светлана Комогорова – Комата, препоръчваме я на всички, които харесват „Малкият принц“ и Мечо Пух“.

„Били Съмърс“ се смята за една от най-силните книги на Стивън Кинг

Мнозина твърдят, че ако името му не стои на корицата, не биха познали кой е авторът. Без зловещи клоуни и призраци, които се вселяват в хора,“Били Съмърс“ е класически детективски роман, който на моменти преминава в психотрилър. Тук има и политически нюанс, защото Стивън Кинг показва чрез своя герой откритата си неприязън към Тръмп.

Били е наемен убиец, снайперист от най-добрите в света, бивш ветеран от войната в Ирак. Предстои му да се пенсионира, но получава поръчка да ликвидира друг убиец. Докато стриктно изпълнява задачата и си чака парите за нея, мъжът живее под прикритие като писател. Междувременно става ясно, че е измамен и е обявена награда за залавянето му. Въпреки злините, които е извършил, Били Съмърс има строг морален кодекс. Той наказва само лошите. Затова спасява едно двайсетгодишно момиче – жертва на изнасилване, и заедно с нея тръгва да отмъсти на своите поръчители.

Историята тече бавно и търпеливо, със стаено напрежение заради дългото чакане, по време на което Били се сприятелява със съседите си, дори им полива цветята и наистина започва да пише книга. Той обожава романа „Терез Ракен“ на Зола и го чете при всеки удобен случай. Тези пластове – отношението към литературата, плюс внимателното отношение към спасената девойка, и вмъкнатите откъси от бъдещата му книга, говорят, че човек е в състояние да твори друга, по-мирна реалност, въпреки онази, в която му се налага да живее.

Нарине Абгарян доказва за пореден път със „Симон“, че е блестящ портретист

Свикнали сме още от първия ù роман – „Три ябълки паднаха от небето“, тя да ни води из галерии с близки до българската душевност провинциални типажи, трагични и смешни едновременно. Такъв е и Симон, каменоделецът. Като във виц, човекът умира и на погребението му се събират пет възрастни жени, всичките бивши негови любовници, но само една законна съпруга.

Действието ни връща в края на седемдесетте и началото на осемдесетте. Годините нямат особено значение, защото арменското селце Берд, където се развива действието, пребивава в някаква своя вечност. Там хората се раздвижват единствено около извънредно политическо събитие, природен катаклизъм или битов скандал, обикновено се скупчват в кухнята, чиито ястия авторката описва с такава любов, че страниците направо ухаят, и тази реалност на фона на дисциплиниращия социализъм изглежда, меко казано, абсурдно. От сблъсъка ù с всевъзможни суеверия и отживели традиции страдат най-вече жените. Те не знаят къде да се дянат – живуркат във всеобща апатия, в наложени за пред обществото бракове, в скука, глупост и отчуждение, и зарязани без мъжка подкрепа, се хвърлят в обятията на Симон. Докато законната му жена хвърля чинии по неговата глава.

Описана с целия трагикомизъм на един задушаващ бит, книгата не е история за похот и секс, а твърде реалистична, уви, картина на бившия Съветски съюз. Симон също не е типичния мачо, любовник, който колекционира жени, той е простодушен човек, с открито сърце, шарен като петел от народна приказка. А великолепният стил на Нарине Абгарян може да засити и най-претенциозният читателски вкус с природа, домашна атмосфера и духовити диалози.

„Тайна за милиард долара“  ще представим с по-малко думи

Тя е от четивата, с които се работи. Смисълът е между редовете, затова вземете  този сборник с примери от живота на двайсет милиардери без очаквания за специализирани финансови съвети. Предприемачът Рафаел Бадзиаг е интервюирал всеки от тях с цел да извлече общите принципи на успеха им.

Колкото и да не ни се вярва, повечето наистина са се самоизградили, не идват от богати и уредени държави, но са натрупали капитал, именно защото са запълнили липсите на своята среда. Не е странно, че бързи пари се правят в областта на технологиите и комуникациите, хранителната промишленост и индустрията на забавленията.

В края на книгата има списък с въпросните милиардери, за да си направят читателите извод в кои години бизнесът им е най-мощен и конкретно в кои сфери. Освен интересни моменти от различни биографии, тук е пълно с истории за невъзможно упорство и битки с бюрокрации, които българите си мислят, че съществуват само у нас. Общи характеристики на милиардерите също се оказват устойчивите, дори консервативни семейни ценности, дългогодишните екипи от доверени съмишленици и крайната лична самодисциплина.  (Всички стават в пет сутринта.) Малцина са преуспелите от чист авантюризъм, почти никой от готово наследство, но всички залагат на непрекъсното самообразоване и здрав труд.

mes2

Книгите на януари в „Хеликон“ представи Людмила Еленкова

Прочетете още

481011328_1019850883523035_3562681489988379521_n

Март – богат на книги и емоции

Започваме с мартениците… а ни чакат още толкова хубави дни Идва и Първа пролет, а …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...