Лира Литературно-рекламна Агенция
За бюрото на деловия човек и топлото легло преди сън; за подарък, смях и размисъл
Започваме с най-достопочтената – „Плюшеното зайче“
Това е наистина приказка на сто години! Писана през 1922-а, тя сякаш е за днешните деца и родители, задръстени от планини играчки и липса на въображение.
„Плюшеното зайче“ е детска класика от световен мащаб. По нея са създадени много театрални постановки, филми и мюзикъли, учителите я нареждат сред най-предпочитаните книжки с образователна цел. Неин автор е Марджъри Уилямс Бианко – англо-американска писателка, омъжена за италианец. Творбите ù отначало били предназначени за възрастни и се въртели около мистичното и свръхестсественото, докато авторката не се сетила, че тези теми подхождат повече на младото въображение. Така се ражда историята за плюшеното зайче от коледния чорап – любим приятел на едно малко момче, с което били неразделни. За разлика от другите механични играчки в детската му стая, тази изглеждала старомодна и опърпана, с пълнеж от талашит и конци, които стърчат отвсякъде, но всъщност се оказала най-мъдра. Плюшеното зайче имало навика да разсъждава над това какво значи да си истински и открило, че означава да бъдеш обичан. След много приключения бавачката го хвърлила на боклука с други непотребни играчки, тогава дошла Феята на магията на детството, и го „съживила“ да тича на свобода. Тоест, хлапето пораснало, време било да остави плюшеното зайче.
Художникът Чарлз Сантор е усетил колко внимателна трябва да бъде тази раздяла, затова неговите рисунки подчертават цялата нежност и привързаност на децата към любими неща. „Плюшеното зайче“ е в превод на Светлана Комогорова – Комата, препоръчваме я на всички, които харесват „Малкият принц“ и „Мечо Пух“.
„Били Съмърс“ се смята за една от най-силните книги на Стивън Кинг
Мнозина твърдят, че ако името му не стои на корицата, не биха познали кой е авторът. Без зловещи клоуни и призраци, които се вселяват в хора,“Били Съмърс“ е класически детективски роман, който на моменти преминава в психотрилър. Тук има и политически нюанс, защото Стивън Кинг показва чрез своя герой откритата си неприязън към Тръмп.
Били е наемен убиец, снайперист от най-добрите в света, бивш ветеран от войната в Ирак. Предстои му да се пенсионира, но получава поръчка да ликвидира друг убиец. Докато стриктно изпълнява задачата и си чака парите за нея, мъжът живее под прикритие като писател. Междувременно става ясно, че е измамен и е обявена награда за залавянето му. Въпреки злините, които е извършил, Били Съмърс има строг морален кодекс. Той наказва само лошите. Затова спасява едно двайсетгодишно момиче – жертва на изнасилване, и заедно с нея тръгва да отмъсти на своите поръчители.
Историята тече бавно и търпеливо, със стаено напрежение заради дългото чакане, по време на което Били се сприятелява със съседите си, дори им полива цветята и наистина започва да пише книга. Той обожава романа „Терез Ракен“ на Зола и го чете при всеки удобен случай. Тези пластове – отношението към литературата, плюс внимателното отношение към спасената девойка, и вмъкнатите откъси от бъдещата му книга, говорят, че човек е в състояние да твори друга, по-мирна реалност, въпреки онази, в която му се налага да живее.
Нарине Абгарян доказва за пореден път със „Симон“, че е блестящ портретист
Свикнали сме още от първия ù роман – „Три ябълки паднаха от небето“, тя да ни води из галерии с близки до българската душевност провинциални типажи, трагични и смешни едновременно. Такъв е и Симон, каменоделецът. Като във виц, човекът умира и на погребението му се събират пет възрастни жени, всичките бивши негови любовници, но само една законна съпруга.
Действието ни връща в края на седемдесетте и началото на осемдесетте. Годините нямат особено значение, защото арменското селце Берд, където се развива действието, пребивава в някаква своя вечност. Там хората се раздвижват единствено около извънредно политическо събитие, природен катаклизъм или битов скандал, обикновено се скупчват в кухнята, чиито ястия авторката описва с такава любов, че страниците направо ухаят, и тази реалност на фона на дисциплиниращия социализъм изглежда, меко казано, абсурдно. От сблъсъка ù с всевъзможни суеверия и отживели традиции страдат най-вече жените. Те не знаят къде да се дянат – живуркат във всеобща апатия, в наложени за пред обществото бракове, в скука, глупост и отчуждение, и зарязани без мъжка подкрепа, се хвърлят в обятията на Симон. Докато законната му жена хвърля чинии по неговата глава.
Описана с целия трагикомизъм на един задушаващ бит, книгата не е история за похот и секс, а твърде реалистична, уви, картина на бившия Съветски съюз. Симон също не е типичния мачо, любовник, който колекционира жени, той е простодушен човек, с открито сърце, шарен като петел от народна приказка. А великолепният стил на Нарине Абгарян може да засити и най-претенциозният читателски вкус с природа, домашна атмосфера и духовити диалози.
„Тайна за милиард долара“ ще представим с по-малко думи
Тя е от четивата, с които се работи. Смисълът е между редовете, затова вземете този сборник с примери от живота на двайсет милиардери без очаквания за специализирани финансови съвети. Предприемачът Рафаел Бадзиаг е интервюирал всеки от тях с цел да извлече общите принципи на успеха им.
Колкото и да не ни се вярва, повечето наистина са се самоизградили, не идват от богати и уредени държави, но са натрупали капитал, именно защото са запълнили липсите на своята среда. Не е странно, че бързи пари се правят в областта на технологиите и комуникациите, хранителната промишленост и индустрията на забавленията.
В края на книгата има списък с въпросните милиардери, за да си направят читателите извод в кои години бизнесът им е най-мощен и конкретно в кои сфери. Освен интересни моменти от различни биографии, тук е пълно с истории за невъзможно упорство и битки с бюрокрации, които българите си мислят, че съществуват само у нас. Общи характеристики на милиардерите също се оказват устойчивите, дори консервативни семейни ценности, дългогодишните екипи от доверени съмишленици и крайната лична самодисциплина. (Всички стават в пет сутринта.) Малцина са преуспелите от чист авантюризъм, почти никой от готово наследство, но всички залагат на непрекъсното самообразоване и здрав труд.
