Лира Литературно-рекламна Агенция
Изключителен роман по действителен случай е „Мъжете в живота на А.“
Поканихме неговата авторка Теодора Колева, бивш редактор във в. „Антени“. Днес тя развива успешен бизнес в сферата на спорта, но вдъхновението и литературният й талант не я напускат. В това ни убеждава с истинската история на една силна жена, която тръгва от помашко село през 70-те и борбено стига до моден дизайнер с награда от Академията за мода в България – „Златна Игла“ през 2019 г. Няма мъж или система, способни да я пречупят, а в нейната съдба, живо описана от Теодора Колева, мнозина ще познаят себе си.
-Г-жо Колева, имате още две издадени книги – сборникът с разкази „Данъчна ревизия“ (2010) и романът „Милионер по назначение“ (2016). Защо направихте пак дълга пауза до сегашната – „Мъжете в живота на А.“?
-Не мисля, че са много писателите у нас, които могат да се издържат от писателския си труд. Повечето работят нещо друго и пишат, защото … не могат да не пишат. Аз лично и трите си издадени до момента книги съм написала между 7 и 9 сутринта, преди да отида на работа. Вечер съм много уморена и не мога да съчиня нито ред. Но може би това не е лошо. Когато не е принуден да се изказва по повод и без повод, човек говори тогава, когато има какво да каже.
-Разбираме, че това е история по действителен случай. Кое точно ви привлече в съдбата на главната героиня?
-В романа „Мъжете в живота на А.“ разказвам истинската история на модна къща „Аксел Харди“. Дори главната героиня участва със собственото си име. Привлече ме нейната невероятна способност да се отскубва от лошия шанс, от лапите на съдбата. А когато е необходимо – просто да ù тегли един шут! Каквото и да и се случва, моята героиня не се примирява. Успява да продължи напред, често пъти с повече щети, отколкото ползи. Но тя има един главен стимул и цел – да направи най-доброто за дъщеря си, да я отгледа като достоен човек. Всяка майка знае, че любовта към децата дава всичките сили, от които имаш нужда.
-Как протече работата ви върху книгата, още повече, че няма нужда да си измисляте прототипът, той съществува? Подходихте ли журналистически – да се придържате към фактите и да записвате отделни епизоди?
-Някога бях журналистка. От тогава ми е останал един професионален навик. Когато чуя нещо интересно, независимо дали говоря с жив човек, или гледам телевизия, мозъкът ми включва „на автопилот“. Без да се старая особено помня детайли, жестове. Мога да възпроизведа почти наизуст целия разговор. Дори, когато съм го записала със записващо устройство, най-важните и интересни епизоди обикновено се оказват пропуснати от техниката. А директно възпроизведеният текст е някак сух и скучен. Аз съм от онова поколение журналисти, което разчита на личното си възприемане и отношение към хората и събитията!
-Какво впечатление за социалния и политически живот в България искате да остане у читателите, забелязвам, че вашата героиня не драматизира едни нелеки за страната ни години, а въпреки тях продължава напред?
-Моята героиня е представител на най-дребния бизнес. Онзи, който има само няколко работника и собственикът се труди рамо до рамо с тях от сутрин до вечер. Тези хора нямат време да драматизират ситуациите, в които попадат, да се самосъжаляват. Зад тях стоят собствените им семейства и тези на работниците им. По статистически данни 78% от брутния вътрешен продукт се произвежда от дребния и средния бизнес. Да сте чули нещо за тях по медиите? Как живеят? Как се справят в тези постоянно променящи се условия, в които не можеш да предвидиш нито приходите, нито разходите дори само за няколко месец напред. Постоянно се говори за грандиозните чужди инвестиции, които щели да ни решат проблемите? Практиката показва, че тези инвеститори изнасят печалбите си в чужбина. Убедена съм, че именно дребните и средните фирми в лицето на своите собственици и работници крепят икономиката на страната.
-Вие също имате свой бизнес, намирате ли общи черти между вас и героинята на романа, може би в предприемаческия дух, или по други, чисто женски асоциации?
-Разбира се, че намирам. Затова толкова ме трогна нейната история. Много от разказаните епизоди съм преживяла лично – с разочарованието и с надеждата за малко късмет. Когато започваш един бизнес и все още си неопитен, стресът е огромен. Не можеш да предвидиш събитията няколко стъпки напред, хората на които си разчитал, просто изчезват. С времето и опитността не става по-леко. Но пък се появяват други хора, които имат желание да ти помогнат и застават до теб. Бориш се всеки ден за нещо и с някого. Пък – докъдето ти стигнат силите. Ние, българите, сме държелив народ. Ще имаме сили за още много разочарования, но след тях победите ни очакват!
Разговора води: Людмила Еленкова
