Лира Литературно-рекламна Агенция
Излезе и тринайсетият му роман
Писателят претърпя много наранявания, след като през август беше брутално нападнат пред публика. От физическа страна, той изгуби едното си око, безчувствена е и едната му ръка. Много тежки обаче са пораженията и по психологична линия. 75-годишният автор на „Сатанински строфи“ така и не може да намери верния тон в писането, нощите са кошмар за него, а вследствие на преживяното е отслабнал с 18 килограма.
„Имам късмет – казва въпреки всичко в първото си интервю след атентата. – Преди всичко чувствам огромна благодарност.” Рушди прекара месец и половина в болница след нападението, а след това – до днес, е на домашно лечение.
„Чувствал съм се и по-добре – продължава писателят. – Но като се има предвид това, което се случи, не съм чак толкова зле.” Всъщност той може да се движи самостоятелно и да си позволява кратки разходки. Проблем за него сега е четенето – преглежда новините на електронно устройство, за да увеличи шрифта и да нагласи светлината.
От психологическа страна нещата не са кой знае колко добре. Салман Рушди се чувства зле и заради това, че не може да пише спокойно на компютър – някои от пръстите му са съвсем безчувствени. Страни и от контакти с журналисти, колеги или пък читатели. Всичко, което има за уреждане, прехвърля на 45-годишната Рейчъл Елиз Грифитс. Американската поетеса и фотограф е неговата пета съпруга.
Самият Рушди си дава сметка, че страда от посттравматично стресово разстройство. „Сядам да пиша – признава той, – и не се получава нищо. Сътвореното е смесица от празни приказки и брак, на другия ден го трия.”
Писателят живее под заплаха на практика цял живот. Още през 1989-а аятолахът Хомейни издава т. нар. фатва – призив за убийството му. Рушди прекарва много време в тайни квартири и с охрана. „Видях идиотския разговор с моя нападател в „Ню Йорк Поуст“ – казва сега разочаровано. – Само идиот може да даде интервю на такова издание.” Във въпросния материал 24-годишният нападател Хади Матар признава от затвора, че не е чел „Сатанински строфи“, но според него Рушди е обидил там исляма. Самото нападение беше публично отпразнувано от радикални среди в Иран и Пакистан.
„Предпочитам да гледам напред – опитва да си припише оптимизъм сега Рушди. – Онова, което ще стане утре, е по-важно от случилото се вчера.” Даже е планирал първото си по-голямо излизане – писателят иска да благодари на болницата в Ню Йорк, където се лекува, а също и на парамедиците в Пенсилвания, които му оказаха първа помощ.
За скока в продажбите на неговите романи след нападението писателят размишлява така: „Мислех си, че книгите ми са по-интересни от моя живот. За жалост, светът определено не е съгласен с това.”
Междувременно излезе и новата книга на писателя, наречена Victory City. Тя е обаче завършена от него преди нападението. В анотацията ѝ четем, че е сага за любовта, приключенията и митовете. В момиче на име Пампа се вселява богинята със същото име – и благодарение на това тя живее 247 години. Книгата е с формата на превод на несъществуващ санскритски мит. Но описаната от Салман Рушди империя – Виджаянагара, е действителна и e съществувала от 14-и до 17. век.
Разбираемо, засега не се планират никакви четения от новата книга или раздаване на автографи. Салман Рушди обаче ще участва в онлайн дискусия със своите колеги Маргарет Атууд и Нийл Геймън. Иска му се и друго – да присъства на премиерата на своята пиеса за Хубавата Елена, която предстои в Лондон.
„Винаги съм отхвърлял ролята на жертва – казва писателят. – После седите и си казвате: „Някой заби нож в мен! Ох, горкичкият аз…” И наистина си го повтарям от време на време.” За скока в продажбите на неговите романи след нападението писателят размишлява така: „Мислех си, че книгите ми са по-интересни от моя живот. За жалост, светът определено не е съгласен с това.”
