И два японски сюжета го доказват
Има ли котка в заглавието на една книга, вече си е спечелила благосклонността на читателите. Още точки носи и това, че авторът е от Япония… Японци, макар и опашати, са и Тигър и Нана. Пък и са почти супергерои – владеят сили като приятелството и споделеността. Затова и са тръгнали да променят стопаните си и света в „Котаракът, който спасяваше книги” и „Пътеписът на един котарак”.
Тигър е създаден от Сосуке Нацукава. 45-годишният днес писател е лекар по образование – и дълго време е практикувал в Нагано. Открива обаче таланта си да пише и така се ражда и бестселърът „Котаракът, който спасяваше книги” (на български в превод на Боряна Джанабетска) .
Нана пък се появява в главата на Хиро Арикава – тя е на 50 и пробва силите си в различни жанрове, по правило успешно. В наши дни е сред най-екранизираните съвременни японски писателки. Сред успешните ѝ книги е също „Пътеписът на един котарак” (българският превод е на Маргарита Укегава).
Общото между двата романа – наред с косматите главни действащи лица, е и това, че и „Котаракът, който спасяваше книги”, и „Пътеписът на един котарак” са преведени на доста езици, като будят в читателите си наистина добри усещания.
Но и как да не е така, след като котараците и в двете книги боравят с понятия като приятелство, разбирателство, че и любов. Сосуке Нацукава заплита в сюжета наред със своя котарак Тигър и книгите – трудно ще се намери запален читател по света, който да остане равнодушен пред такава комбинация…
Котаракът Тигър и осиротелият Ринтаро се превръщат в двойка самаряни, само дето помагат на страдащи от стопаните си книги
„Котаракът, който спасяваше книги” всъщност е вълшебна като нюанси история. Атмосферата смесва реалност и приказка, като изведнъж всичко става възможно. Котаракът Тигър и осиротелият Ринтаро се превръщат в двойка самаряни, само дето помагат на страдащи от стопаните си книги. В очите на Нацукава – нали е лекар, забравените книги са нещо като пациенти, които се нуждаят от спешна помощ.
Писателят става известен с романа си „Клинична картина“, който се харесва и е филмиран. „Пътеписът на един котарак” го прави вече световноизвестен. Сладко написаната история върши чудесна работа, когато искаме да натиснем бутона за пауза във всекидневието си. И да се пренесем в един по-красив свят, в който стойностите още съществуват.
Нана – котаракът от книгата на Хиро Арикава, донякъде е противоположност на Тигър. Вместо вълшебно създание виждаме клето същество, което е принудено да се бори за оцеляването си. Но точно това помага пък да видим какво вълшебство са хубавите отношения, емпатията… Макар че по страниците на „Пътеписът на един котарак” е едновременно красиво и тъжно. Едва намерил покровител, Нана трябва да се раздели с него. Сатору търси на кого да го дари…
Хиро Арикава замисля така книгата си, че да опише колко е важно да имаме сродна душа в света – и да ни свързват приятелски отношения и взаимна симпатия. Казват, че големия урок, който ни преподава японската писателка, е умението да се радваме, без да се замисляме над това, че животът неминуемо слага край на всичко хубаво.
Нана – котаракът от книгата на Хиро Арикава, е клето същество, принудено да се бори за оцеляването си. Но точно това помага пък да видим какво вълшебство са хубавите отношения, емпатията
И „Котаракът, който спасяваше книги”, и „Пътеписът на един котарак” са далеч от сложната, изискваща пълна концентрация литература. Силната им страна всъщност е в това, че изкарват на преден план малко по-различна логика. Може да я наречем условно котешка… По страниците на практика изобилства от тъжни моменти, но логиката на живота ни кара да търсим щастливите – така и правят или помагат на другите да го сторят Тигър и Нана.
Затова котарашките романи на Нацукава и Арикава се четат задъхано, усмихнато – може би почти разплакано, ако душата ви е толкова чиста, а в резултат и двете книги ни правят малко по-сетивни към всичко наоколо. Остава да разберем сами за себе си дали това е котешки ефект, или пък японски.