Лира Литературно-рекламна Агенция
От дистанцирана и затворена Швейцария тръгва умозрителният „Нощен влак за Лисабон”
Отваряме новото му издание, за да си припомним как Паскал Мерсие прокара коловози по отъпкани пътища, лавирайки умело чрез езика, с подтекст на всеки ред и безброй асоциации. Читателят може да реши, че началото на книгата напомня „Триумфалната арка” на Ерих Мария Ремарк (жена на мост преди фаталната крачка), по-нататък да потъне в самоанализи, типични за Макс Фриш. Ако съзре драматургичен обрат, той е в маниера на Фридрих Дюренмат, ако не – тишината е оглушителна, като във „Вълшебната планина” на Томас Ман. Любопитен факт за Паскал Мерсие, чието истинско име е Петер Биери, е че той е роден в Швейцария, сега живее в Германия и доброволно се оттегля от университетските си длъжности на различни дисциплини в областта на философията, разочарован от академичното образование въобще.
Неговият герой Раймунд Грегориус е същият – 57-годишен учител по класически езици. Той преподава латински, гръцки и иврит. Гледа света през тях както през крълите си очила, които все не са по мярка на късогледите му очи. Никоя форма в живота му не съответства на друга – бракът с негова студентка се проваля, оправданието че живее в древност несъвместима с модерния свят буди присмех, и колкото повече се взира в себе си, толкова по-зле изглежда външно.
В дъждовен ден на мост по пътя му за работа стои странна жена. Тя произнася само една дума на португалски и надрасква телефонен номер на челото му. Този интимен жест отключва у Раймунд Грегориус поредната амбиция – да покори света чрез чужд език, със случайна книга. Учителят долавя, че с автора ù, лекар португалец на име Амадеу де Прадо, са сродни души. Започва да го търси, бързо се качва на влака за Лисабон и така, изоставил училището и предишния си начин на живот, той потегля от 21 в., след един мираж, трийсет години назад във времето.
Романът представлява низ от спирки, които препоръчвам на всеки, залутан в световната история. Подобен персонаж идеално пасва на актьора Джеръми Айрънс, в ролята на вглъбения интелектуалец от едноименния филм „Нощен влак за Лисабон“ (2013). С удоволствие го следваме по страниците и на екрана, не само защото ни трябва вдъхновението му от велики личности като Марк Аврелий и Фернандо Песоа. А за да проумеем откъде идва чувството за необратимост, което плюс малко факти за съпротивата в Португалия срещу диктатурата на Салазар, изгражда философията на тази чудесна книга.
текст: Людмила Еленкова
