Първата детска книга в България, за чийто илюстрации е използван изкуствен интелект и текста коментира психолог
„Лина Бамбина в търсене на синия вятър“ е авторска приказка на Румяна Станева. Историята ù напомня „Алиса в страната на чудесата“, „Вълшебникът от Оз“ и красивите книги-картини на Шърли Бърбър. Но тук има още две находчиви идеи – книгата е илюстрирана с помощта на изкуствен интелект, който се възприема изключително меко и с внимание, защото всяка страница е придружена с коментар на психолога Мартин Стоянов. И тъй като екипът на цялата тази иновативна работа е варненски, красивите образи от Лина Бамбина разцъфтяха на представяне в „Хеликон Варна Център“. Полюбопитствахме какво стои зад нея.
– Здравейте, г-жо Станева! Разбрах, че сте учителка. Разкажете ни къде преподавате, на каква възраст са вашите ученици и успяхте ли да ги накарате да прочетат книгата ви.
– Здравейте! За мен е голяма радост, че ме потърсихте, за да разкажа как се появи Лина Бамбина. Аз съм учител по португалски език в 4ЕГ „Фр. Жолио Кюри“ Варна и съм представител на Португалския културен институт в града. Имам над 1000 страници преведени книги от португалски на български език, но това е първата ми авторска книга. Моите ученици са във втори гимназиален етап, преподавам на 11 и 12 клас, както и на студенти във ВСУ. За учениците от гимназията беше много вълнуващо, че „госпожата е написала книга“. Някои от тях започнаха да четат от любопитство, но книгата им хареса и доколкото знам и техните родителите я четат. Една от моите ученички – Вики Баргазова, дори води представянето на книгата в „Хеликон Варна Център“ и се справи отлично. Тя също пише прекрасно, надявам се следващия път аз да водя представяне на нейна книга. Наистина получавам голяма подкрепа от учениците си.
– Интересно е името на главната героиня – Лина Бамбина, защо я нарекохте така?
– Лина се появи сама, сякаш вече съществуваше и някой я беше кръстил, аз само се запознах с нея. Името си беше в мен, само в началото не можех ясно да го чуя. Първо си мислех да я нарека Лина Менина, тъй като „менина“ на португалски е момиче, но португалският език у нас все още не е така познат. Искаше ми се името на героинята да създава у читателя усещане, че детето в него винаги ще остане живо. Една сутрин просто се събудих и знаех, че Лина не е „Менина“, а „Бамбина“. Явно доста й е омръзнало да я наричам „Менина“ и ясно ми каза как се казва всъщност. 😊
– Виждам, че значението на всяко нещо в тази книга не е случайно! С каква цел тя търси синия вятър?
– Благодаря много за това уточнение, съвсем правилно сте забелязали, наистина няма нищо случайно в книгата. Идеята е да се отключи детското въображение и то само да извърви онзи път, който води към себе си. Децата, както е написал психологът Мартин Стоянов в коментарите си, са интуитивни. На тях не е нужно да им се задават рамки на мисълта, напротив – вятърът може да е син, часът може винаги да е десет и десет, земното притегляне може да се променя. Идеята е, че само ако знаеш, че няма невъзможни неща можеш да достигнеш цели, които за друг са невъзможни. Намирането на Синия вятър е цел, която сама по себе си е толкова важна, колкото и самото пътуване. А истинската цел е всеки да намери различна част от себе си, докато заедно търсим едно и също нещо.
– Чия беше идеята да включите психолог и за кого са неговите коментари?
– С Мартин Стоянов сме приятели и сме нещо като войни за спокойствието и развитието на всяко дете в училище. Той е психолог в училището, където преподавам и с него много сме си говорили как тревожността у подрастващите би могла много лесно да се избегне с формирането на правилни нагласи още от най-ранна възраст. След като му показах книгата, която в началото бях написала, за да чета само на моите деца, той сподели, че нагласите, които тя създава у децата са чудесни, но понякога родителите без да искат вредят на правилното сформиране на детската личност. Така се появи идеята след всяка глава той като психолог да напише кратки съвети за родителите. Смятам, че идеята беше много добра, и за тях е полезна. Когато детето заспи след като му е била прочетена история от приказката, родителят може да си дочете съвета от психолога относно темата в конкретната история.
– Наблюдавате ли някаква специфика в подхода на българските родители към децата им, или вече светът се унифицира?
– Според мен унифицирането става все по-малко актуално, а в „глобалния“ свят все повече се цени всяка културна особеност. Смятам, че българите никога не са били податливи на „унифициране“, Ние имаме много стари традиции, народопсихология, която се е сформирала хилядолетия. За нас децата са най-важното нещо в живота ни. Работата, кариерата, личното пространство, личното време – тези неща за българина никога не успяха и няма да успеят да изместят грижата за децата. При нас децата са си деца цял живот. Те не е нужно да звънят, за да дойдат на гости, на тях се помага и когато те имат деца и дори внуци. На празник цялото семейство се събира и това е най- хубавия момент. Не почивките, не екзотичните дестинации ни правят щастливи, ние сме щастливи когато сме заедно. И затова смятам, че книгата ще се хареса, защото ние четем на децата и искаме да сме най-добрите родители за тях. За българина според мен семейството е преди всичко и затова се надявам, че ще имаме още много хилядолетия история.
– За илюстрациите сте използвали изкуствен интелект. Те изглеждат направо съвършени, а как ги възприемат читателите?
– Мисля, че това е първата книжка в България, чиито илюстрации са създадени с изкуствен интелект. Тук искам да благодаря и на изд.„Златното пате“, които подкрепиха тази новаторска идея и направиха книжката реалност. Изкуственият интелект обаче също работи с думи, да не забравяме, че думите творят света. Зад всяка картинка стоят точно подбраните думи, за да се получи точно така, както съм си я представяла. Това е и другия плюс на изкуствения интелект, някак си се получава цялостна история – представена визуално както авторът я е виждал в своето въображение. Смятам, че илюстрациите са възприемат изключително добре и развиват въображението на децата. Според мен не трябва да бягаме от новите технологии, колкото и странно да звучи. Ако се използват правилно те биха способствали за едни по-хуманен свят.
Разговора води: Людмила Еленкова