За здравословното ù въздействие
Говорим с Иво Величков – психотерапевт с повече от 20-годишен опит в областта, автор на „Тайните на хипнозата“, която идва в ново издание. Той е завършил е философия в СУ „Св. Кл. Охридски“, психология в НБУ и клинична хипноза в London College of Clinical Hypnosis, Великобритания. Председател e на „Българска Асоциация по Хипноза“.
– Г-н Величков, след няколко тиража през годините, вашата книга си остава един актуален учебник. Да започнем с шеговит въпрос – каква е ползата от хипнозата по времето на Месмер и на Иво Величков?
-Първо, благодаря за споменаването на името ми в едно изречение заедно с Месмер – родоначалникът на съвременната хипноза, представил я още през 18-ти век в европейските научни и медицински среди. Днес, 3 века по-късно, разбирането за хипнозата като терапевтичен инструмент е доста и по-изследвано, и по-широко, и по-демистифицирано, което съответно е предпоставка за много по-пълното му приложение и полза. А актуалността на книгата е резултат от непреходната актуалност на трансовите състояния и в частност хипнозата като доказан във времето ефективен метод за решаване на проблеми, свързани не само със здравето, но и с цялостното ни житейско функциониране.
– Вие описвате този метод така, че у читателя да не остане съмнение – става дума за наука, не за шаманизъм. Дали подсъзнанието може да се управлява със силата на волята?
-Едно прекрасно определение за волята е, че волята е това, което ни помага да победим в ситуация, в която по правилата на разума би трябвало да загубим. В този смисъл може да кажем, че подсъзнанието е волята – стремежът към контрол принадлежи на разума, но истинският потенциал на подсъзнанието ни реално управлява нашето психическо и физическо функциониране без да се стреми умишлено към това. Всеки стремеж към контрол е израз на страх, а всеки страх се проявява като някаква форма на агресия и конфликт, които може да се насочени, както навън – към други хора или идеи, така и вътрешни – насочени към нас самите. Нашата успешна формула е съзнанието и подсъзнанието ни да работят заедно, да си взаимодействат – всеки със съответния си потенциал, роля и мащаб – а всеки стремеж към доминация пречи на този синхрон.
– Буквално ли възприема информацията човек, подложил се на хипноза?
– Хипнозата ни позволява достъп до целия потенциал на подсъзнанието и до складираната в него информация. Подсъзнанието функционира по парадоксален за съзнанието начин и може да обработва информацията многомерно, квантово, едновременно и конкретно и контекстно адекватно. А това, което човек е преживял в хипноза и което ни споделя след това трябва много внимателно да бъде преценено – не е задължително да бъде фактологична истина, може да е и продукт на фантазна дейност. Преценката зависи от много фактори.
– Всеки понякога изпада в трансово състояние. Как да го познаем, ако то не е част от терапия и да го накараме да ни помага, вместо да ни прави податливи на внушения?
-Да, всеки от нас има достъп до трансовото състояние и с определени практики – най-вече медитативни – можем да го опознаем и да го използваме много по-ефективно в ежедневието си като продуктивно състояние и метод за емоционална хигиена.
– Защо повечето хора се стремят към регресия – търсят миналото, сякаш за да избягат от настоящето, а бъдещето ги плаши?
– Съзнанието може да мисли само линейно, последователно, причинно-следствено и затова през различни техники – включително и т.н. регресивна хипноза – много хора търсят един и същ модел, а именно: да открием и премахнем травмата от миналото, за да си оправим настоящето и да се справим със страховете в бъдещето. Всъщност, подсъзнанието – както споменахме вече – не е ограничено в тази тясна парадигма и ни дава достъп до много по-ефективни и уникални решения. Много от господстващите психологични теории трябва да бъдат актуализирани и освободени от близо 100- годишни внушения, които често вместо да водят човек към решение на проблемите, по-скоро го отдалечават от него.
Въпросите зададе: Людмила Еленкова