Икономическата криза се отрази на атрактивния музей
Писателят идва за първи път тук през 1928-а, а три години по-късно се сдобива и с дом. Точно в Кий Уест създава и едни от най-големите си произведения – „Сбогом на оръжията”, „Да имаш и да нямаш”, „Зелените хълмове на Африка” и др. Музей става, след като се оказва собственост на местната бижутерка през 1963 г. След няколко години попада и в списъка на националните исторически паметници на САЩ.
Бъркотията покрай ковид-19, пък и след това, доведе кризата и в тази Светая Светих на писателския занаят. От общо 45 служители на музея сега на работа са едва 15. Екскурзоводите, които предлагат обиколки из къщата на туристи, са намалели от шестима на четирима. Няма съкращения само сред котешкия състав в музея.
А именно котките са голямата атракция в дома, който пази жив духа на Хемингуей. Петдесетина на брой, до една са наследници на шестопръстия екземпляр, който той получава като дар от приятел, който е морски капитан.
„Грижим се за тях като за кралици”, казва директорът на музея Андрю Моравски, като добре знае какво говори… Често туристите се интересуват повече именно от котките, отколкото от други обстоятелства в живота на Хемингуей.
Макар че е носител на Нобелова награда за литература през 1954-а, писателят не е особено добре застъпен в учебните програми на американските училища.
Летните жеги носят и друга атракция за понамалелите туристи. На котките се сервира вода с кубчета лед – може би и като напомняне за не толкова безобидните навици на писателя. „Преди имаше толкова хора, че беше трудно да се промъкнеш през тълпата”, казва роденият в Кий Уест художник Джак Райхенбах, който продава акварели с морска тематика за по 20 долара край къщата на знаменития автор.
„Музеят на Хемингуей ли? – чуди се пък Карол Дейвърс, нюйоркчанка, която обича да прекарва отпуската си в Кий Уест. – Не знам къде е, но трябва да видите Къщата на котките. Невероятни са!”