Лира Литературно-рекламна Агенция
Виртуозен стил и ясни послания излъчва сборникът с разкази „Млък“ на Радослав Бимбалов
Авторът е познат като публицист, основател на една от първите и успешни рекламни агенции след Прехода – „The Smarts“, бил е радиоводещ в пловдивския канал „Ком“ и заедно със своя колега Жоро Пеев, шоумен в култовата група с музикални пародии „Замунда банана бенд“. „Млък“ не е в заповедна, нито в иронична форма, напротив, Бимбалов оставя читателите да довършат с неговите герои всичко тревожно и премълчано, да минат отвъд популярното, категоричното и видимото. Сюжетите му съдържат целия спектър на чувства към хората, с които живеем и онези, които губим, у дома и сред природата, по закътани селца и модерни градове, навсякъде, където отношенията ни са наситени с любов и тъга, разочарование и успех.
-Г-н Бимбалов, защо заглавието на вашия сборник е „Млък“, при положение, че професията ви акцентира на думите. Впрочем, гледали ли сте Еди Мърфи в ролята на рекламен агент от филма „1000 думи“?
Отзад-напред – тази комедия с Еди Мърфи е преминала някак покрай мен, но доколкото разбирам там героят научава, че му остават 1000 думи преди да умре и затова той спира да говори. Това изглежда трудно и доста смешно, но в моя „Млък“ ситуацията съвсем не е толкова забавна. Защото в едноименния разказ в сборника се случва световна пандемия с думите. Те просто почват да изчезват, малко по малко. Тази леко плашеща моя фикция съвсем не е просто плод на въображение. Реалността е именно такава – ние започваме постепенно да използваме все по-малко думи, да ги заместваме с емотикони, картинки. Както казва един от героите в моя разказ – „думите са единственото природно богатство, което ще изчезне, защото не го ползваме“. Сборникът събира накуп 21 истории, в които засягам теми, които често замитаме – от страх, срам или криворазбрано приличие.
-В читателя остава усещането, че освобождавате героите си от тях.
-Всеки герой в разказите ми е истински. Ако не съм го познавал, ми се струва, че съм го измислил. Но той си съществува, някъде там, където още не съм бил сигурно. Затова и тези хора, направени от думи, са точно толкова живи, колкото и ние с вас. Случват им се все неща, които се случват в живота – от радост, през болка, полет в отвъдното или просто победа над сивотата на ежедневието. Всеки читател може да бъде мой герой. И това май е най-важното.
-Корицата на книгата, с отронено листо като целувка, е много интригуваща, как се спряхте на нея?
-Авторът на корицата е моят добър приятел и зверски добър илюстратор и режисьор Мартин Марков – Пинто. Когато видях какво е направил за мен, нямах никакви съмнения, че не искам да променя абсолютно нищо. По същия начин реагираха и моите издатели от „Сиела“. Тази корица печели сърца веднага, защото символът на устните, които може да виждаме в едно откъснато, напукано листо е точно този „млък“, който болезнено усещаме всички. В заглавието на сборника няма императив, там отсъства удивителна. „Млък“ е състояние на духа ни, в което влизаме или неусетно, или нарочно. Но винаги жертвайки много от себе си.
-Има ли у вас носталгия по 90-те? Визирам разказа „Мис 97“, който ме разсмя с глас, но и трогна. Участник ли сте в този сюжет, или си го измислихте?
-Нормално е да изпитвам носталгия към времето, когато съм бил млад, див и сякаш по-свободен. Но понеже се занимавам и професионално с манипулация на съзнанието, което представлява рекламата – носталгията е напълно управляем процес и често с нейната употреба се променят дълбоки нагласи в главите на хората. В тази връзка моите препратки към тези времена от преди 30 години не целят да ги идеализират. Разказът „Мис 97“ е единственият откровено хумористичен текст в сборника ми. Сюжетът е почти реален, всъщност. Голяма част от тези събития ми се случиха лично, в онези странни, донякъде глупаво шарени времена.
-Доста млади хора днес искат да рекламират, промотират, и т.н. Имате ли наблюдения над новото поколение и какво ще ги посъветвате?
-В наши дни хората се превръщат относително лесно и бързо в брандове. Не е нужно да стартираш в гаража
на Стив Джобс и да прекараш десетки години в търсене на пробив. Технологиите и бързо спечелената аудитория могат да те превърнат в звезда. Само че ще цитирам един от най-добрите финансисти, които светът познава – Уорън Бъфет. Той казва, че „доброто име се гради с години, но се срива за минути.“ В наши дни това става и за няколко секунди. Затова не препоръчвам бързото превръщане в инфлуенсър или медийна звезда. Буйната слава е краткотрайно пребиваване, отсядаш там за кратко. Добре е да имаш добра основа, крачка назад или надолу, към която да се върнеш.
-И накрая, откъде идва вашата интересна фамилия Бимбалов?
-Моят род е стар и доста знатен. Идва от село Факия, в Странджа. Праотците ми създавали доста проблеми на турските управници в ония времена и затова те им казвали „бин беля“ – хиляда бели. Продължавам да пазя смисъла на фамилията си, надявам се.
Въпросите зададе: Людмила Еленкова
