Лира Литературно-рекламна Агенция
Езикът на страната се използва все по-малко
Населението на острова е около 350 хил. души, което отговаря горе-долу на една Варна. Годишно в Исландия се издават около 2000 заглавия, а според статистиката, наистина всеки десети жител на острова е пробвал да напише книга поне веднъж.
„Изключително горди сме с родната си литература – казва Гудрун Балдвинсдотир, един от мениджърите в Исландския литературен център. – Именно книгите са част от нашата идентичност. Макар да звучи като клише, имаме нужда да разказваме истории.”
Исландската литература се превръща напоследък във феномен. По-миналата 2020-а бележи рекорд по отношение на исландските автори, издадени на чужди езици. За да се случи това, работи именно Исландският литературен център. Организацията отпуска общо 111 гранта за преводи на цели 28 езика. При това преводът е жизненоважен за исландските писатели, тъй като в най-добрия случай на родна земя са способни да продадат между 2000 и 3000 екземпляра от книгите си.
Друга причина за възхода на местната литература се крие в туризма. В момента Исландия е хитова дестинация, като броят на туристите расте с всяка нова година. За 2022-а например се очакват около 1,4 млн. души, което е четири пъти повече от местното население.
Властите също подпомагат писателите. Онези, които са превърнали писането в професия, могат да разчитат на т. нар. „творческа заплата”. Сред авторите, които я получават, е например и Хилдур Кнутсдотир, която създава литература за млади читатели. Благодарение на средствата, които ѝ отпуска държавата, тя може да си позволи канцелария в центъра на Рейкявик, където ходи всеки ден, сякаш е на работа.
„Парите не са много – обяснява писателката, – по-скоро основна заплата, но ако тя не съществува, сигурно в Исландия ще има само трима професионални писатели.”
За държавната помощ тя моли, след като създава първите си две книги. Специална комисия ѝ позволява да взима „творческа заплата” за три месеца, като постепенно срокът се удължава. Всяка година обаче писателите са длъжни да подадат отчет върху какво работят. Доходите спират автоматично, ако такъв липсва. Интересното е, че не се подкрепят проекти, които са в областта на криминалните и детективските романи.
Средствата, които се отделят за творците, са всъщност част от политиката за съхраняване на исландския език
Именно издаването на книги поощрява местните да го пазят и говорят – на фона на угрозата, която идва от електронните устройства и социалните мрежи. Случващото се исландците наричат „дигитална гибел” – езикът, на който говори група от хора в реалния свят, се превръща в маргинален в интернет пространството.
Повечето компютърни операционни системи например не са преведени на исландски. „Телефоните ни също нямат исландски език – казва Гудрун Балдвинсдотир. – Но ние държим на езика си, горди сме с него и се стремим да го запазим жив.”
Същото е положението и с преводите на чуждоезична литература – процесът е бавен и дълъг. Затова повечето пъти много читатели поръчват новите заглавия направо на английски. А най-гледаното предаване по телевизията е… за книги. „При това е изключително старомодно – описва го Балвинсдотир, – един водещ и двама критици говорят за някоя книга.”
Четенето на острова е едно от най-достъпните забавления, особено през безкрайната зима. Според статистиката, с която разполага Исландския литературен център, всеки исландец прочита минимум две книги месечно. По-запалените – по пет и повече
