Начало / Интервюта / Боян Боев: Онези, които се бунтуват, остават неразбрани

Боян Боев: Онези, които се бунтуват, остават неразбрани

След успешния си дебютен роман „Сайбиевата невеста“, Боян Боев идва с нова, още по-силна книга 

280078425_423173962981670_3693756281900282107_n (1)

„Последна молитва“ е заглавие, за което тепърва ще се говори. По емоции то въздейства като „Камбаната“  и „Глина“, а заради темата бихме го наредили и до „Чамкория“ , хем стилът на Боян Боев е толкова сочен и четивен, че би се харесал на забързаните хора, които мразят бележки под линия, но искат да научат нещо ново за България в Османската империя, на прага на ХХ век. Или носят пламъка на родолюбци, заедно с онази тръпка към романтичния ореол на героите, който не смекчава трагичната съдба на техния народ. Никой от гореизброените суперлативи не е прекален, просто отворете историческата сага на Боян, изпъстрена с пълнокръвни образи и естествени човешки пориви.

Е, за да не звучи твърде приповдигнато, на шега ще добавим, че не очаквахме писател с мустак и калпак, още по-малко толкова лъчезарен младеж.

– Здравейте, Боян, поздравления за тази книга! Иска ми се да ви попитам – наистина ли вие сте авторът? Защото не повярвах, че млад автор в днешна България може да напомни за класиците от Възраждането. Колко време работихте над романа „Последна молитва“ и реална история ли стои в основата му?

– Здравейте! Благодаря за поканата! Много се радвам, че книгата ми „Последна молитва“ ви е харесала. Над  романа работих около три години. Първоначалната ми идея беше много по-различна от това, което се получи накрая. В основата на сюжета бях замислил да стои историята на леля Гинка, един от персонажите в „Последна молитва“. Но впоследствие толкова много други идеи ми идваха, че изначално замислената сюжетна нишка е само част от всички, които се преплитат в романа. Книгата ми е в жанра на историческата фикция. Историята е изцяло художествена измислица, но лежи върху основите на една реална историческа обстановка, стараех се героите ми и техните съдби да бъдат максимално достоверни за епохата, в която се развива действието. Има някои определени случки, които са вдъхновени от реални събития от тежките времена на робство по земите ни.

– Въпрос на лична чест или наложена политика са отношенията между български чорбаджии и османски управници в градчето, което сте нарекли Делва? 

– Всъщност в „Последна молитва“ читателите ще открият и двата примера за отношения между234286_b християнските чорбаджии и османските управници. Хаджи Никола, главен персонаж в книгата, е заможен българин с дюкян на чаршията и всички го знаят в града заради приятелството му с пашата. Това приятелство за него е важно, престижно и той държи много на него. Хаджи Никола е от чорбаджиите, които са наясно колко много врати са отворени пред тях, ако имат уважението на османската власт и в името на това са готови да застанат срещу едноверците си. Докато чорбаджи Ганчо Тороманов, с представянето на неговия образ и смъртта му започва самата книга, е от заможните християни, които държат на добрите отношения с османските големци, но не могат и да си затворят очите за всички несправедливости, мъчения, на които е подложен българския народ. Затова неговите отношения с мюсюлманите са служили повече като прикритие на неговите лични виждания и действия, които е вършил приживе.

– Въпреки ограниченията на времето, жените в тази история демонстрират характер и даже свобода. Заради коя героиня трябваше и вие да се борите със своите чувства?

– Бих посочил Бисера, по-малката дъщеря на хаджи Никола. Тя е доста изпреварила времето си млада жена, която е освободена от задръжки. Много читатели биха я осъдили заради нейното непокорно поведение, заради открития ù интерес към някои от мъжете в романа. Но пък тя е всъщност все още едно дете, само на шестнадесет години. Това сякаш оправдава до голяма степен действията ù, защото са смели, дръзки, безстрашни, необременени от мисълта за последствията. Точно както би се държал почти всеки на нейната възраст. Според мен много от по-младите читатели биха припознали себе си в лицето на Бисера. А тя се превърна в точно такъв образ, какъвто исках да бъде.

– Пишете, че “просветеният човек е бунтуващ се човек”. Откъде идва усещането за обреченост на този бунт в книгата?

279784056_753793222653347_7130618340527911859_n (2)– В книгата ми тази обреченост идва от възможността само определени маси от обществото да бъдат образовани. Както знаем, учението е било за по-заможните и главно за мъжете. Хората са смятали, че жените не е нужно да умеят да четат и пишат, защото така само ще си напълнят главите с глупости, които ще ги разсеят от смисъла на съществуването им – да се грижат за мъжете си и да гледат децата. А всеки просветен човек би искал да получи повече от този живот, да разполага със свободата си, да сбъдне мечтите си. Това го превръща в съперник на османския потисник. Историята ни е дала много примери за такива хора, които са се завърнали просветени в родината и са разпространили идеите си сред обществото, което е довело до бунтове.

Но в днешно време, когато всеки има възможност да бъде просветен, желаещите не са толкова много. Доста хора предпочитат да вярват и да се доверяват на онова, което другите им казват. Това връща сякаш обществото ни в същото време, за което пиша в романа си. Онези, които се бунтуват, са значително по-малко и те остават неразбрани от масата.

– В тази връзка разкажете ни повече за героя ви Найден – българин от XIX в., който идва от Одеса. Предполагам, че не сте очаквали колко актуална ще бъде тази тема на фона на днешните събития в Украйна.

– В епохата на Възраждането много личности от българската история са живели и учили в Одеса. Подражавайки на техните образи, създадох Найден Тороманов. По онова време просветените българи са следвали модела на хората от руското общество, следили са какво се случва по салоните в европейските градове като Париж, Виена. Завръщайки се в родината, те са носили усещането за един нов и много по-различен живот, който кипи отвъд границите на поробена България.

Разбира се, не съм очаквал, че когато излезе „Последна молитва“, светът ще говори за Украйна, за Русия, за война, за русофили и русофоби…

– Ако “Последна молитва” се превърне във филм, каква музика си представяте да звучи в него?

– О, за мен „Последна молитва“ е филм в главата ми отдавна и сякаш именно това ми помогна да разкажа толкова обширно историите на героите в романа. Почти за всяко произведение, което пиша, си имам саундтрак, който свързвам с него. А за „Последна молитва“ си създадох цял плейлист, в който преобладава музиката от сериала „Игра на тронове“ и видеоиграта God of War :)
Но ако един ден романът ми бъде филмиран, бих искал българският композитор Георги Стрезов да напише музиката за него!

– Какво от световната литература бихте ни препоръчали за четене, нещо, което вас ви е грабнало напоследък?

– Ще изброя някои заглавия, които през последните месеци са ми харесали наистина много и често препоръчвам на приятели да прочетат:

„Симон“Нарине Абгарян
„Жажда за живот“Ървинг Стоун
„Неделният продавач на книги“Даниел Вълчев
„Хиляда луни“ – Себастиан Бари

Разговора води: Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

21

Валентина Вълчева: Децата от Украйна са впечатлени от библиотеката във Видин

Говорим с една ерудирана и всеотадайна жена – самата тя автор и библиотекар в регионална …