Лира Литературно-рекламна Агенция
Васил Лазаров
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
(Лука 1:28)
Благовещението е библейско събитие, свързано с Божествения план за нашето спасение. Светата Майка е избрана измежду човеците във великото тайнство на зачатието и Боговъплъщението на Сина. Въздигната високо в Божествената йерархия, защото свързва божественото и човешкото в Исус Христос, тя започва да се почита като по-честита от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите. За всички вярващи Дева Мария се превръща в най-висш първообраз.
Благата вест и идването на Христос дават начало на нов свят. Променят се обществените норми. Утвърждава се християнската етика – съпрузите трябва да са взаимно подчинени, същевременно равноценни и равноправни пред Бога, и тези техни взаимоотношения стават основополагащ християнски принцип.
Променя се и статутът на жената, като се утвърждава нейното човешко достойнство. Колко варварски днес ни изглежда, че преди Христа жената е третирана като собственост на мъжа. Древните гърци гледали на нея като „нужното зло“ за продължението на рода. Подобно на стоките и вещите тя е обект на спогодба между собствения ù баща и младоженеца, а бракът e само една финансова сделка. И в наши дни, за съжаление, на твърде много места съществува такова незачитане на човека в жената и детето.
Чрез благовестието ние почитаме не само майката, но и грижата ѝ за децата. От мига, в който Дева Мария ражда Божия син, всяка жена и всяка нейна рожба се богодаряват с освещение. Ние всички сме чеда на Господа, но Неговото особено внимание, нежност и обич са фокусирани над слабите същества, каквито са жените и децата. Днес те са най-уязвими, защото възпоменанието на празника ще бъде засенчено от болката им във войната в Украйна. Независимо дали са под угрозата на бомбите, или са напуснали своя дом, като приемат участта на бежанци, дните им са изпълнени с тревога, притеснение и страх. Подобна е трагедията и на онези майки, които са научили, че синовете им са принудени от властите да послужат като жертвени агнета в името на някакви „възвишени“ идеали.
Нещастието поражда неизбежния въпрос у атеистите: ,,Бог вижда ли? Ако наистина е човеколюбец, защо позволява това безумие?“. Разбирам, че отговор от рода на ,,Ние сме длъжни пред Господа, но Той не е длъжен към нас“ не е удовлетворителен. Но не бива да забравяме, че събитията протичат съгласно Божия план за нашето спасение, който ние простосмъртните нямаме способности да осъзнаем в цялата му яснота.
Чрез Откровението (предсказанието) на Йоан можем да открием в най-общи щрихи какво ще стане с нашия свят и да придобием представа за Божия промисъл. Според мнозина тълкуватели ездачът на червения кон въплъщава славата на войната и нейните ужаси.
Всяко бурно време е време на изпитание, отсяване и преброяване. От едната страна ще застанат миролюбивите, състрадателните, уповаващите се в Него, а от другата – останалите.
Християнството е философията на свободния избор човек да намери своето място.
–––––––––-
Васил Лазаров e автор на романите „Тройната нишка“, „Крайъгълен камък“, „Звънът на камбаните“, „Парадоксът на любовта“ и „Калоян Боговенчаният“, на сборника с есета „Християнство и поезия“, на стихосбирката „Песента на кондора“. Председател на Сдружение на писателите – Самоков. Има две отличия от международния конкурс „La Piazzeta Ventennale“ (Италия, категория „Проза“ – 2017, и категория „Поезия“ – 2018). Съучредител и изпълнителен директор на Асоциация „Емпирей“ – фондация за насърчаване на християнското художествено слово.
