Начало / Интервюта / Мария Пеева: Дано по-скоро приключи безсмислената загуба на човешки животи

Мария Пеева: Дано по-скоро приключи безсмислената загуба на човешки животи

Българско семейство детективи по неволя създаде Мария Пеева

DAM_3570

Говорим си за тях със самата нея – автора на поредицата „Случаите на семейство Куман“Засега книгите са две – „Инцидент в Мадрид“ и „Новата съседка“, но така неусетно се поглъщат, имат толкова интригуващи герои, остроумни диалози и логическа последователност в сюжета, че няма как да не поздравим за тази идея Мария Пеева, или Мама Нинджа, както е известна от своя блог. Две неща ще отбележим – първо, службите у нас са пропуснали ценен кадър в нейно лице, като се имат предвид цялата наблюдателност и психологизъм, които демонстрира. Това е шега, разбира се, но второто – битовата престъпност и хората, които ни заобикалят, а избягваме дори да поздравим, вече са сериозни социални теми. Поднесени с лекота в романа ù, станал повод за нашия разговор – „Новата съседка“.

– Мария, тъй като действието в тази втора книга от „Случаите на семейство Куман“ се развива по време на ковид-кризата, тя или истинско  престъпление в някой затворен комплекс те провокираха да я напишеш?

– Идеята ми за първата книга от „Случаите на семейство Куман“ дойде от действителен инцидент, който ни се случи при едно иначе прекрасно семейно пътуване до Мадрид. Тогава си казах, че от тази история може да излезе истинска кримка и така се появи „Инцидент в Мадрид“. Тогава редакторът ми каза: „Мария, твоето детективско семейство е много симпатично и ми се струва, че може да излезе чудесна поредица от това.“ В главата ми веднага се заформи тази сюжетна линия – как семейство Куман пътува напред-назад, случват им се интересни произшествия и приключения, разрешават заплетени случаи и загадки. Те са едно колкото обикновено, толкова и забавно семейство, и криминалният елемент винаги е преплетен с личните им семейни истории, което ги прави много приятни за четене (впрочем и за писане) – все едно решаваш ребус, в който има и малко драма, и малко смях. Та следващата Куманова история трябваше отново да е по време на пътешествие, всъщност бях измислила да е в Доминикана, а и в реалния живот имахме планирано пътешествие дотам, за да уловя атмосферата и да предам автентичност. Но дойде ковид и целият свят застина на пауза. Съвсем логично ми се стори светът да спре за кратко и за семейство Куман. Което, разбира се, в никакъв случай не означава да спрат приключенията им. А действието е в затворен комплекс, защото от много години обитаваме такъв и животът, порядките и отношенията в него са ми добре известни. Просто ми беше лесно да ситуирам действието в позната среда. В книгата има и кратка сюжетна линия от конкретно шокиращо престъпление, което много ме разтърси, но то е съвсем бегло засегнато, по-скоро за да вкара нови герои. Изобщо, макар да съм човек с въображение, в много голяма степен разчитам на реален опит и преживявания за романите си. Но ако се замислим, и в най-фантастичния роман отношенията между хората спокойно могат да имат аналог в реалността.

– Понеже не сме общували с теб след твоята книжка „Приятелят на Дядо Коледа“, а тогава за ковид не се говореше, предполагам, че много се е изписало в блога ти „Мама Нинджа“ по тази тема. От гледна точка на днешния ден какви хора срещаш повече – от тези, които се примириха със ситуацията, или от онези, чийто гняв към ограниченията надделява?

– Всякакви хора срещам, мненията са много поляризирани. Тъжно ми е за хората, които изгубиха живота си, сред тях е много близка моя роднина, която беше здрава, права, весела жена, тепърва ѝ предстоеше да се радва на живота. За по-малко от две седмици си отиде. Тогава за известно време изпитвах силен гняв, донякъде и към себе си, че не настоявах повече да се ваксинира. Гняв и стрес изпитваме всички, и ваксъри, и антиваксъри, и колебаещи се, и за никого не е лесно. И застраховани няма – аз може да съм ваксинирана и пак да се разболея. Но искам да знам, че каквото зависи от мен, съм го направила. Оттам нататък наистина е божа работа. Но да не правиш нищо, да не спазваш никакви мерки, да не се ваксинираш, да не се пазиш и да казваш – съдба, късмет, карма… Това не го разбирам. Има някакъв фатализъм в тази гледна точка, който не мога да приема. Днес пратих малка сума за помощ на човек, оставил четири деца, защото почина от ковид; човек, който поддържаше блог, в който много красиво и силно се изказваше против мерки, ограничения и ваксини. Ето това е ужасна съдба. На никого не го пожелавам. Дано по-скоро приключи тази пандемия и безсмислената загуба на човешки животи.

Семейство Куман пътува напред-назад, случват им се интересни произшествия и приключения, разрешават заплетени случаи и загадки. Те са едно колкото обикновено, толкова и забавно семейство

DAM_3363 (1)

– Как избра имената на героите си и особено тяхната фамилия – Куман?

– Фамилията им Куман има история, която в един момент ще разкрия. Иначе – не съм се замисляла много, някак спонтанно избрах имената. Просто ми звучаха добре. Катерина и Константин. Константин ми е много любимо име, баща ми се казва така, както и вторият ми син. Катерина също го харесвам. А и има доста галени имена. Така лесно се избягват повторения, което, повярвайте, има значение, когато пишеш роман.

– А как се опази да не демонстрираш крайности в отношението си към хората от новите затворени комплекси? Мислиш ли, че те са изграждащата се средна класа в България?

– Аз живея в такъв от над 10 години. Хората са като всички останали, имаме и чудесни съседи, и неприятни, има такива, които спазват правилата, но ги има и онези, които са над нещата, «тарикатите». Но все пак има разлика в начина на живот в затворен комплекс, усещането за безопасност и общност е по-силно. Представете си едно голямо, традиционно българско село, но населено с програмисти, бизнесмени и служители в големи западни фирми или посолства. Това е съвременният затворен комплекс в България. Много хубаво го определи, че е като изграждаща се средна класа, да речем, висока средна класа. И се надявам съседите да не спрат да ме харесват заради тази книга, поне някои от тях 😊

– Виждам, че следваш традицията на класическия криминален роман и много добре се е получило. Кои са любимите ти автори в жанра?

– Обожавам кримки, трилъри, психотрилъри. На периоди съм – във всеки един момент имам различен любим автор, когото чета, докато ми дойде до гуша. Обичам скандинавските автори с техните кървави, студени романи, с впиянчените им детективи и брутални серийни убийци. Обичам и руските автори с техните мафиотски сюжети, красиви жени и този класически руски фатализъм и драматичност, които обагрят цялата им литература. Много ясно, че обожавам и американските автори – от онези, с които открих жанра (мисля, че първият криминален роман, който прочетох, беше „Валс в тъмнината“ на Уилям Айриш – психологически криминален трилър, страхотен, младите фенове на жанра да го прочетат непременно!) до цялата многообразна съвременна палитра, кого да спомена по-напред… Харлан Коубън може би? Или великият Стивън Кинг, от когото последно четох „Били Самърс“ и да, криминалните му романи по нищо не отстъпват на психотрилърите. Британските кримки също имат своята особена завладяваща атмосфера. Ето една Дж. К. Роулинг – каква велика криминална поредица направи след Хари Потър под псевдоним. Но Агата Кристи е на първо място за мен и никой досега не е успял да я задмине в моята лична класация. Наскоро четох автобиографията ѝ и съм си отбелязала поне двайсет вдъхновяващи цитата. Много я препоръчвам тази автобиография, не само на феновете ѝ, а на всеки, който обича да вземе хубава книга и да потъне в нея.

Дойде ковид и целият свят застина на пауза. Съвсем логично ми се стори светът да спре за кратко и за семейство Куман. Което, разбира се, в никакъв случай не означава да спрат приключенията им

DAM_3433

– Вече имаш ли идея за новия случай на семейство Куман?

– О, да. Семейство Куман вече започна новото си приключение. И за някого то няма да завърши добре. Повече не казвам! Но ще използвам случая да пожелая на всички ваши читатели здраве и хубави книги през новата 2022 г. А също и много приключения, но винаги с щастлив финал! Нека тъжният край да бъде само в романите!

Разговора води: Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

img_4216_jpg

Галапагоските острови по време на ковид описва Джоди Пико

По-реалистична от всички останали е новата ѝ книга Wish You Were Here се превърна в …