Начало / Интервюта / Карстен Хен: Не мога да си представя колко важни и хубави книги бих пропуснал без книжарите

Карстен Хен: Не мога да си представя колко важни и хубави книги бих пропуснал без книжарите

Авторът на романа „Човекът, който разхождаше книги“ в едно мило интервю за литературата и виното специално за Лира.бг

hen

Карстен Хен е 47 – годишен писател от немския град Хюрт в Северен Рейн-Вестфалия. Уточнението за възрастта му и мястото е важно, защото със своята зряла и естетична книга, този човек ни върна във времето на Ерих Кестнер, със същата атмосфера и  герои, копнеещи за близост. Възрастният книжар Карл и малкото момиче Шаша, които бродят по  уличките на едно тихо градче, за да занесат книга до всеки от тях, не остави равнодушни и нас. Свързахме се с автора посредством изд. „Ера“, за да му изкажем своите комплименти особено щом научихме, че зад гърба му стои сериозна литературна продукция (повече от осемнайсет бестселъра), и още по-голям опит във винената индустрия. Вижте!

– Г-н Хен, романът ви „Човекът, който разхождаше книги“ се чете леко, но личи, че е дълго обмисляна книга. Така ли е?

– Първо, много ви благодаря за милите думи и сравнението с великия Ерих Кестнер. Аз съм огромен негов почитател. „Човекът, който разхождаше книги“ ми отне седем години – от първата идея до публикуването на книгата. Оставих историята да узрее като хубаво вино, защото не исках да я пришпорвам; тя е много ценна за мен и знаех, че ѝ е нужно време, за да се разгърне.

– Реален ли е градът от вашия роман и наистина ли съществува книжарница подобна на „Край градската порта“ ?

– Наистина съществува подобна книжарница близо до дома ми, където възрастен човек доставя книги пеша. Но не исках да се срещам с него, докато пиша книгата, защото можеше да се случи така, че той и неговият живот да повлияят върху моя разказ, а аз исках да разкажа своята история, не неговата. По-късно се запознахме и той наистина се оказа чудесен и сърдечен човек. И градът съществува – послужи ми като вдъхновение, но не се позовах изцяло на него, тъй като исках този в книгата да бъде универсален. Романът ми прилича малко на приказка, мястото също е леко приказно.

– Защо решихте книжарят, който разнася книги на самотници, да е възрастен човек, при положение че масово в книжарниците днес работят млади хора?

– В книжарниците в Германия работят както млади, така и възрастни хора. Исках да има един герой, който вижда света през призмата на възрастта, и друг, който го възприема чрез невинността на младостта. Имаме нужда и от двете гледни точки и трябва да ги ценим еднакво. Освен това книгите са за хора на всякаква възраст. Литературата ни свързва, дори през вековете. Чувстваме се дълбоко свързани с тези, които харесват същите романи като нас. Читателите съпреживяват дори и измислените персонажи. Всичко това е част от неповторимата и изключително могъща магия на книгите.

Книгите са за хора на всякаква възраст. Литературата ни свързва, дори през вековете. Читателите съпреживяват дори и измислените персонажи. Всичко това е част от неповторимата и изключително могъща магия на книгите

2325737_1_mrvwallpaper_image_f8a35cb47b4d3e9

– Романът ви започва и свършва с едно и също изречение; че книгите се нуждаят от човек, който да им покаже правилния път до читателите. Маршрутът, по който върви книжарят Карл, също затваря своеобразен кръг. Случайна ли е тази символика?

– Символиката тук е нарочна. „Човекът, който разхождаше книги“ е история за промяна. Кръговратът продължава, но леко изменен. Намирам това за много успокоително. И Карл, и Шаша успяват да покажат правилния път на книгите до читателите. Много съм благодарен на всички, които всекидневно вършат това в книжарниците по света. Не мога да си представя колко много важни и хубави книги бих пропуснал без тях.

– Вие имате ли навика като Карл, да оприличавате хората на литературни герои?

– Понякога. Но рядко им казвам :)

– А на видове вино? Разбрахме, че сте специалист и в тази област, разкажете ни за любовта си към виното. Опитвали ли сте марка българско вино?

– Преди няколко години с приятели купихме заедно едно стръмно лозе в Мозелската долина. В продължение на няколко години правихме всичко на ръка и произвеждахме собствено вино, сух Ризлинг. Това ми носеше голяма наслада. Тежкият труд беше добро разнообразие покрай работата ми като писател. Също така работя като главен редактор в списанието за вино VINUM. Благодарение на него съм имал удоволствието няколко пъти да дегустирам различни български вина. Наистина имате дълга и изумителна история в тази област. Наблюдава се и голяма динамика в българската винена индустрия в момента!

Честно казано, да – сравнявам хората с различни сортове вина :) Доброто вино прилича малко на книгата – разказва своя история и е твой спътник през вековете.

Въпросите зададе Людмила Еленкова
Превод от немски: изд.“Ера“

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

232557_b

Прилив на чувства

За тънката граница между журналистика и литература ни кара да помислим Маркес Мобилизираме се в …