Лира Литературно-рекламна Агенция
С Александър Секулов говорим за новата му книга с двусмислено заглавие – „Жена на вятъра“
Драматургичният и поетичен талант на Александър Секулов се е разгърнал с пълна сила в този роман. Написан в традицията на добрите елинистически образци и на модерните екшъни, той включва пародия и трагедия, счетава лирични отклонения и груби изрази, а чрез стихийните си истории героите му преливат един в друг. Всеки от тях напомня древногръцки учител, който предава опита си на следващия ученик, но нека не забравяме как в името на жените мъжете са способни на големи подвизи и на пълни щуротии.
– Г-н Секулов, много българи ходят на почивка в Гърция, а за вас тя е втора родина, поканете ни на острова, на който основно се развива действието в „Жена на вятъра“?
– Островът, разбира се, е измислен. Не го търсете на картите, няма го. И същевременно е всички острови, до които съм се добирал с ветроходна лодка, плавайки из Егея. Без значение дали са обитаеми или не. Понякога са просто скали в морето. И в тази островна Гърция сигурно намирам една измислена земя, един метафизичен пейзаж, който е отражение на моите мисли. Който иска да намери себе си, може просто да се изгуби сред лабиринта от светлина, наречен гръцки острови.
– Много мъже има там и една Катерина, която пасва на авантюристичния им дух. Това ли е мъжката мечта – да споделят такава жена, като приключение?
– Каквато и мечта да има мъжа, накрая страда жената. Бездарните илюзии на мъжа често пъти съсипват истинските дарби на жените. Под „приключение“ мъжа разбира единствено светкавично бягство.
– Казвате: „Гърция е милостта на Господ към хората„. А не пожалихте Катерина, защо?
– Не писателят жали, а книгата, защото в голяма част тя се пише сама. Трудно е за обяснение, уж е алогично, но е точно така. Писателят има силно влияние върху съдбата на героите до първата една трета на книгата. После героите порастват и имат своя собствена съдба.
– На вас като пишещ човек изолацията помага ли ви?
– Писателят живее, обвит в тишина. Друг е въпросът на колко години го разбираш. Аз, явно, го разбирам на по-късни.
– Давате път на доста български автори в „Петното на Роршах“ в Пловдив. Как ви се отразяват ограниченията около зелените сертификати?
– Катастрофално се отразява решителното нежелание за ваксинация сред народа. По този начин ще бъдат убити и изкуство, и бизнес. Практически – всичко.
