Отбелязваме рождените дни на писателите и тази седмица
Споменаваме с добро именно авторите, родени през втората ноемврийска седмица – независимо дали са наши съвременници, или вече са част от литературната история. Обединява ги всъщност това, че имената им са станали запазена марка за хубава, качествена литература. Сред тях има новатори, а също и родни класици. Просто майстори на перото.
Малка революция прави в писането например Брам Стокър – той е роден на 8 ноември 1847 г. Най-голяма слава печели заради „Дракула” – роман на ужасите, който разказва за реално съществуващия Влад III Дракула.
И вижте колко интересно – в наши дни делото му продължава една съвременна легенда, Нийл Геймън. Той навършва 61 на 10 ноември. Има сума ти награди за фантастичните си, изпълнени с щури приключения, книги. Може да споменем например неговите „Американски богове” – любопитно, но точно с нея Нийл Геймън печели наградата „Брам Стокър”.
Ден по-късно – на 11 ноември, откриваме в календара още един славен писател. Тогава се е родил Кърт Вонегът, създател на книги като „Закуска за шампиони” или „Кланица 5”. Изключително интригуваща е „Механично пиано”, която разкрива как би изглеждал свят, в който машините са окупирали свободата ни. 99 години от рождението на писателя отбелязваме.
114 пък са в случая с Астрид Линдгрен – наистина е вълшебница и наистина всеки може да изброи сума ти истории, които е създала. Но и една Пипи, и един Карлсон да намесим, пак ще са достатъчни да покажат, че Астрид Линдгрен е била уникална. Тя е родена на 14 ноември.
С любов споменаваме и две български имена – отбелязваме цели 141 години от рождението на майстора на словото Йордан Йовков. Павел Вежинов също е записан в златните анали на родната литература – той пък е роден преди 107 години. „Старопланински легенди” на Йовков са книга, която стига до душата на българина и днес. Павел Вежинов пък пише за малки и големи – помним с какво вълнение разгръщахме страниците на „Следите остават”.
Такива са големите писатели – най-ценният им талант е, че умеят да създават истории, които после остават за дълго в нас. Често за цял живот. И именно това ги превръща в майстори на перото