Начало / България / 20-те години наближават: По следите на награда „Хеликон”

20-те години наближават: По следите на награда „Хеликон”

Нелек път, който продължава да ни води напред

Гинка

През 2002-ра, годината, в която светът се прости с писателката Астрид Линдгрен, веригата с шепа книжарници в няколко български града учреди награда за съвременна художествена проза „Хеликон”. Като палаво дете от история на старата дама, тя се качи на покрива, за да види отгоре родния литературен пейзаж и да направи видими в него българските автори по критерии, определяни от професионалисти.

Наградата порасна, предстои 20-ата ѝ годишнина. Разрасна се и самият „Хеликон”, книжарниците са почти 40 в цялата страна, а под крилото на хеликонското „Орле”, статуетката-символ, разцъфна втора, стилизирана фигура на стрелиция, или „Цветето”, както е по-известна. Тя увенчава търговския успех на една от номинираните книги за текущата година и се присъжда винаги на 23 априлСветовният ден на книгата и авторското право.

Тук започва същинска игра на тронове, защото най-доб­рият според журито ли е и най-четен? В годините такова съвпадение постигат „Кратка история на самолета” от Захари Карабашлиев (2009), „Сестри Палавееви в бурята на историята” на Алек Попов (2013) и „Камбаната” на Недялко Славов (2016). Впрочем последните двама автори, заедно с Христо Карастоянов – „Името” (2012) и „Една и съща нощ” (2014), са и двукратни носители на награда „Хеликон”, а Недялко Славов създаде допълнителен прецедент, печелейки я две поредни години, втория път с „Камбаната”, а преди това през 2015 г. с романа „432 херца”.

Това не са единствените случаи, когато журитата се отклоняват от пътя ѝ – през 2007-а извънредна награда за документалистика бе присъдена на Веселин Бранев за книгата „Следеният човек”, а на следващата година журналистката от БНР Ивайла Александрова получи същия приз за „Горещо червено”. Смело решение пък бе отличието на дебютен роман – „Другият сън” от Владимир Полеганов (2017).

Събитията включват и лека мелодрама в стил хроника на една предизвестена смърт, за щастие преувеличена в социалните мрежи, когато 2018-а стана нулева за наградата и журито тогава обясни причините да не излъчи победител. Иначе петимата му членове, въпреки че са с регламентиран мандат, постоянно стават обект на конспиративни теории, неизбежни за малките езикови общности, каквато е пишещата у нас. Да отбележим, че автори като Георги Господинов с „Физика на тъгата” (2013) и „Всичките наши тела” (2018), и Милен Русков с „Чамкория” (2017) бяха оценени по-високо от публиката, която гласува за техните книги с парите си и те спечелиха „Цветето” за най-продавани от номинираните.

Друг факт е колко много публицисти, поети и писатели са журирали награда „Хеликон” от 2002-ра до днес. В този дух, нека забравим всякакви противоборства и пристрастия и да отдадем заслужена почит на онези български творци от тях, които напуснаха земния ни свят – Кръстьо Кръстев, Виктор Пасков, Владимир Трендафилов и Марин Бодаков.

nagrada

20 години и 240 заглавия трасират един нелек път, по който се опитахме да минем, събирайки само камъчета от него. Те означават конкретни думи и съдби, труд и лични жертви от страна на всички, които участват в процеса на създаване на книгите. Без претенции за всеобхватност и без да се налага като коректив, награда „Хеликон” устоя за период, колкото трае съзряването на всеки човек. Предстои да видим 20-ия ѝ носител. Той ще се окичи с юбилейното „Орле” и с отговорността да бъде пред погледите на ново поколение. Дано четенето остане за него въпрос на култура.

Текст Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

unnamed (1)

Годишните номинации за Награда „Хеликон“ през 2020-а – триумф на носталгията

Уважаеми приятели на добрата българска литература, номинациите за Награда „Хеликон“ през 2020-а за нова българска …