Лира Литературно-рекламна Агенция
Устройствата като него са човешка мечта отдавна
Годината е 2004-а – тогава на пазара се появява Sony Librie. Това е и първият четец, който предлага коренно различна среща с книгите, без да има нужда те да са от хартия. Видът на самите страници наподобява вестникарска хартия. Устройството осигурява прочит на 10 хил. страници с четири батерии от типа ААА. Тежи 190 г, а паметта му позволява читателят да свали обем от 10 MB. Тогава създателите му казват, че Sony Librie „предлага ниво на разбираемост на текста, сравнимо с това на хартията”. Според тях устройството гарантира на читателите „приятно преживяване и свобода на достъп до материалите, както им е комфортно“.
Следват години на бързо развитие на електронните книги. Според данните например през 2014 г. половината от американците са притежавали електронен четец. Сред основните предимства, които те изтъкват, е това, че заглавията са повече и по-евтини. Четецът издържа много повече от таблет и други устройства, пък и предлага по-голям комфорт на четене. Освен това основни библиотеки предлагат вече част от съдържанието си под формата на електронни книги. В Проекта „Гутенберг“ те са над 50 хил.
Електронните книги имат вече и своите легенди – сред тях е Kindle, който се появява за първи път през 2007-а и се разпродава за около пет часа. През 2015 г. по света има общо около 70 млн. четци. Въпреки всичко до днес книгите на хартия се борят със зъби и нокти за лидерската си позиция на пазара. А устройствата за четене все така олицетворяват една човешка мечта, романтична нагласа, която съществува много преди раждането на електронната книга.
Нека направим разходка сега сред предците й – и да видим до какво води фантазията, щом основна нейна движеща сила е любовта към четенето
Книжно колело от 1588 г.
Изобретение е на италианския инженер Агостино Рамели. Отговаря на потребността да имаш пред себе си няколко книги едновременно. Днес реално я предлага всеки електронен четец, но в онези времена това е била мисъл, граничеща с абсурдното. Идеята на Рамели е чрез колелото читателят лесно да премества книгите, така че пред очите му да е онази, която е нужна в момента. Истината е, че той създал само проект, който така и не бил реализиран. Но и това се превръща във вдъхновение за следващите поколения читатели. А колелото на Рамели позволявало да разтворим 12 книги едновременно.
Кресло за четене от 1750 г.
Изработено е от орех, дъб и бук. Разполага с поставки за свещи, та да се чете и по тъмно, както и с подлакътници. Креслото може да се види в музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк. Четящият сяда на него в посока, обратна на обикновените кресла – облегалката за глава всъщност е поставка за книга. За жалост, липсва информация за изобретателя на креслото.
Подвижна поставка за пет книги от 1810 г.
Изработена е от орехово дърво и е сгъваема, така че когато елементите са прибрани, прилича на куб, лесен и за пренасяне. Въртящата се поставка дава възможност бързо да преминаваме от книга в книга. Изработена е в дърводелска работилница „Монтичело“ – по всяка вероятност по идея на Томас Джеферсън. В наши дни се продават реплики на тази концептуална поставка за книги отпреди повече от 200 години.
Мебел за четене „Холоуей“ от 1890 г.
Едноименната фабрика в Охайо разработва мебел, която патентова – тя се състои от поставка за речник, държач на книги, стойка за лампа и работен плот. От фабриката отпечатват и рекламна брошура, която рекламира новия продукт. В нея се казва: „Читателите знаят колко е уморително да държиш книгата в най-добра позиция за удобно четене. Стойката за книги позволява речникът да е разтворен пред вас, достатъчно е да извъртите глава и да направите справка, а книгата, която четете, е положена точно отпред.” Продуктът е разработван няколко години, като според производителите намира приложение в „почти всяка страна на света“.
Преносен апарат за четене от 1920 г.
Негов създател е изобретателят Брадли Алън Фиске. Служи за четене на миниатюризирани предварително текстове. За целта се използва фотогравиране на малки карти. За да демонстрира изобретението си, Фиске миниатюризира текста на книгата „Глупаци в чужбина“ от Марк Твен върху 13 такива карти. За да добиете представа, родно издание от 2016 г. в превод на Лидия Александрова е дебело 256 стр. Устройството на Фиске има лупа, през което читателят вижда нормално текста. Изобретението си заслужило и публикация в сп. Scientific American.
Устройство за четене от 1931 г.
Конструирано от Рос Съндърс и Хилъри Хилър. Има дори официална премиера – на среща на творците, занимаващи се със сюрреализъм в Кан. Устройството представлява кутия за хляб, към която има система от жици и макари, които представят текста, написан специално за устройството. Според авангадиста Боб Браун „устройството е удобно като преносим грамофон, пишеща машина или радио, компактно, лесно за управление с помощта на електричеството“.
Четец за книги на микрофилм от 1935 г.
По онова време твърдо вярвали, че книгата на бъдещето всъщност ще е на микрофилм. Така че и създаването на подобно устройство било въпрос на време. Още повече, че например „Ню Йорк Таймс“ копирал всички свои издания именно на микрофилм. Конкретно това устройство било прикрепено към поставка – на екрана реално се прожектирали фотографираните страници на книгата. Имало и пулт за управление, а също така лампа.
Енциклопедия „Механика“ от 1949 г.
Това е електрически и механичен четец, създаден от Анхела Руис Роблес. Учителка и писателка, тя получава патент за него. Прототипът е изложен днес в Националния музей на науката и техниката в Ла Коруня. Интересното е, че машината на Анхела предлагала автоматичен правопис на различни езици, както и функция за увеличаване.
Компютър Xerox Sigma V от 1971 г.
Датата е паметна – на 4 юли 1971 г. Майкъл Стърн Харт създава първия електронен вариант на книга именно на този компютър. За целта избира Декларацията за независимост на САЩ. Технолог и визионер, както бихме казали днес, Майкъл работи в Илинойс. В едно интервю от 2002-а той споделя: „Наближаваше 200-годишнината на САЩ и ми бяха връчили фалшив пергамент с текста, търсех нещо за ядене в раницата и попаднах на него. Така ми хрумна да го използвам…” Самият компютър струвал 300 хил. долара и бил изработен през 1967 г. Днес е в Музея на компютърната история.
NeXT Computer – 1988 г.
Съдържал т. нар. „дигитална библиотека“. Компютърът, създаден от Стив Джобс, бил предназначен за образователни цели. Като цяло, нямал успех, но все пак били изработени около 50 хил. бройки. Оттогава фигурира и това описание на дигиталните книги: „Представете си библиотека, в която може да откриете всяка поява на дадена дума, без да разгърнете нито една страница.”
Rocket eBook – 1998 г.
Още крачка напред – това вече е първият проект за устройство, което служи само за четене на книги. Струвало 499 долара, а създаването му дължим на NuvoMedia. Позволявало 33 часа четене, а паметта била 4 MB. Поемало около 10 книги. Нужен бил обаче кабел за зареждането му с тях. Разполагало с LSD екран, така че това все още не било четец в днешния смисъл на думата. Издържало в производство около година – продали се около 20 хил. броя.
Sony Librie – 2004 г.
Това вече е годината на раждането на съвременния четец за книги. Използва технологията на електронната хартия – имитация на обичайно мастило върху хартия, основаваща се на електрофореза. „Сони“ създават и първата книжарница за електронни издания – тя действала като библиотека, като срокът за заемане на книгите бил 60 дни. Устройството струва около 390 долара.
