Лира Литературно-рекламна Агенция
Този роман е съизмерим с бестселъра ù „Птиците умират сами“
Австралийската писателка Колийн Маккълоу умее да описва неравностойни връзки с огромно състрадание към всеки човек, независимо дали е от по-засегнатата половина. Така бяха отец Ралф де Брикасар и неговата кръщелница Меги в „Птиците умират сами“, така е и в „Тим“ − книга, която четем в ново издание, след като преди трийсетина години излезе у нас под заглавие „Невъзможна любов“. Лекар невролог по професия, Колийн Маккълоу отлично знае как хората си причиняват болка. Сюжетът на „Тим“ впрочем е взет от собствения ù живот и отправя намек към един неверен, по-млад и финансово зависим от нея съпруг, когото тя е влачила на гърба си години наред, докато той не започне дело за наследството след смъртта ù. (Колийн Маккълоу умира през 2015-а, завещавайки цялото си имущество на фондация).
Тук трябва да впрегнем своите рефлекси за емпатия, да си спомним страст, която ни е изпепелила, но най-вече да проумеем напълно различна от нашата културна среда, в която е възпитана австралийската писателка. Как иначе ще си обясним ситуацията в романа – високо интелигентната Мери, жена на 42 г. е обсебена от 25-годишния Тим, работник от средната класа, невежо и умствено изостанало момче. Със самота, сексуална незадоволеност, майчински инстинкт, с чисто прагматичното и леко садистично желание за покровителстване на по-слабия? Възможно е. Факт е, че тези отношения са трогателни и действат пречистващо. Познаваме ги от историята на Пепеляшка, до съвременни произведения като „Четецът“ на Бернхард Шлинк, или „Аз преди теб“ на Джоджо Мойс.
Книгата на Колийн Маккълоу е филмирана през 1979 г. и като гледа човек Мел Гибсън по къси панталонки в ролята на Тим, 
разбира защо авторката е сравнила литературния му образ с бог Аполон. Извън двусмислените шегички, Тим е тъжен персонаж, той носи тяло на мъж и акъл на дете. Простодушен, открит и безкористен, обект на подигравки от останалите работници, с които е нает да ремонтира къщата на Мери, в него има нещо смущаващо и жената перфектно го усеща. От една страна, то е болно и порочно, нуждае се от грижа и ласка, от друга − двамата ужасно си приличат.
Тим е спонтанната природа в най-чист вид, душа в първичното си зараждане, Мери е самодостатъчен, затворен в ума си продукт на цивилизацията, студена и рационална, с образование и кариера, но без никаква способност да се наслаждава на живота. Тази допирна точка между тях е блестящото попадение на Колийн Маккълоу, която оставя действието изцяло в ръцете на жената, а читателите хвърля в размисъл − щеше ли да го обича, ако не беше красив, морално ли е да се възползваш от човек, който не осъзнава себе си, а дали пък тази любов не е религиозно отдаване, урок по милосърдие, свещен дълг пред семейството на Тим, което като всяко общество чака някой да се погрижи за онеправданите в него? Прочетете книгата, без да съдите.
