Лира Литературно-рекламна Агенция
„Родственици“ ли сме с неандерталците?
Изследването на Ребека Раг Сайкс разглежда живота, смъртта, любовта и изкуството на нашите братовчеди – неандерталците.
През последното столетие интересът на учените към може би най-подценяваните и най-преекспонираните ни древни родственици – неандерталците – е все по-засилен. Причината? Те се оказват изключително важна брънка в еволюционната верига. И може би доста по-близки дo съвременния човек, отколкото някога сме подозирали.
Повече за тези удивителни наши предшественици разкрива луксозното издание „Родственици: Живот, смърт, любов и изкуство при неандерталците“ от Ребека Раг Сайкс – смайващ пътеводител в света на неандерталците, чиято биография се оказва не по-малко пленителна от тази на нас, сапиенсите.
Базирайки се на последните научни теории, открити артефакти и продължаващите с десетилетия дебати, археоложката и изследовател на палеолита успява да обобщи на достъпен и смайващо увлекателен език живота на тези наши братовчеди, напълно отхвърляйки клишето за треперещи парцаливи фигури в ледената пустош.
В тази книга ще се срещнете с любопитните и интелигентни познавачи на свят, не по-малко обширен и богат от Римската империя. А големият му обхват във времето и пространството предполага и културно разнообразие, сложност и еволюция. Със своята изменчивост и приспособимост неандерталците са оцелявали в изчезнали ареали, където ледници с дебелина цял километър са срещали тундрата, но също и в топли гори, пустини, крайбрежия и планини.
Сайкс не само чертае изцяло нова картография на света им, но и рисува коренно различен портрет от този, който сме свикнали да срещаме в общественото пространство – този на вид, способен на планиране, сътрудничество, алтруизъм, занаятчийско майсторство, изкуство и може би дори търсещи отговор на въпроса какво се случва след смъртта.
Със своя забавен и поетичен стил, тази книга е подходяща за всякакъв тип читатели – за тези, които изобщо не са чували за неандерталците, за смътно заинтересуваните, за любителите антрополози и дори за учените, които имат щастието да изследват древния им свят. Това е необятна задача: пътищата лъкатушат през данните и теориите и се пресичат от нови открития, които налагат завои и дори връщания назад.
„Родственици. Живот, смърт, любов и изкуство при неадерталците“ от Ребека Раг Сайкс съчетава по смайващ начин модерна популярна наука и лиричен и увлекателен разказ, за да ни направи част от невероятната история на нашите изчезнали събратя. А може би и от нашата собствена.
*
„Важно четиво не само за всеки, който се интересува от нашите древни братовчеди, а и за всеки, който се интересува от човечеството.“
Ювал Ноа Харари, автор на „Sapiens“
„Красива, запомняща се и достоверна. „Родственици” майсторски ни въвежда в бързо развиващите се познания за неандерталците и тяхната култура и убедително показва как съвременната наука разкрива тайните на един измрял вид, който в продължение на стотици хиляди години преди нашето господство е обитавал свят, не по-малко обширен и богат от Римската империя.“
Брайън Кокс, автор на „The Quantum Universe“
ОТКЪС
ПЪРВА ГЛАВА
Първото лице
Да си представим, че стоим върху главозамайващо висок небостъргач. Далеч надминал Вавилонската кула, той се издига над земята като чудовищен сталагмит, надграждан с по един метър за всяка година от човешката история. Точно над върха му, на височина триста километра, прелита Международната космическа станция. Докато мигнем, тя вече е отминала. Сега пристъпете към ръба на кулата и погледнете надолу. Тя е заобиколена от ореол светлина, бликаща от хиляди прозорци. Горните етажи са заети от апартаменти, осветявани от светодиодни лампи. Но надолу, като се спускаме все по-дълбоко във времето, естеството на светлината се променя. Очите ви привикват, докато кехлибарените флуоресцентни лампи отстъп ват на газени лампи, а те – на несметно множество свещи.
Вече примижавате, но все пак съзирате меко сияние още по-надолу – стара светлина от десетки хиляди глинени лампи. Димът им обвива кулата, но още не сте стигнали до дълбините на човешката история. Вземате малък телескоп и със зеници, разширени от усилие да уловят древните фотони, виждате блещукащи огнища трийсетина километра по-долу. Те продължават до десетократно по-голяма дълбочина, чак до началото преди триста хиляди години. Пламъци играят и хвърлят сенки върху каменни стени, докато огънят изчезне и останат само безброй години мрак.
Времето е измамно. То може да тече стряскащо бързо или да пълзи тъй бавно, че да се усеща като бреме, измервано с ударите на сърцето. Всеки човешки живот е изпъстрен със спомени и пропит с представи за бъдещето, макар да съществуваме в постоянно изтичащото настояще. Ние се носим по потока на времето и не е по силите ни да излезем от него и да го погледнем отстрани в неговата цялост. Не е въпросът за броене и измерване. Съвременната наука може да изчислява с главозамайваща точност стойности от възрастта на Вселената до най-малкия измерим времеви интервал – Планковата секунда. Но да разберем истински мащабите на времето на еволюционно, планетно и космическо равнище, си остава почти невъзможно, както е било за първите геолози, зашеметени от догадките си за истинската възраст на Земята. Трудно е да възприемем миналото повече от три-четири поколения назад, което е пределът на „живата памет“ за повечето от нас. Още по-трудно е да усетим връзката си с по-далечните прадеди. Старите снимки нагледно показват как погледът ни се замъглява; а дори този архив от образи стига само две-три поколения назад. После навлизаме в царството на рисуваните портрети, което обвива миналото с още едно було на недействителност. А да разберем изумителния мащаб на „дълбокото“ археологическо време , е много, много по-трудно.
Развити са полезни умствени похвати, които хвърлят мост над тази бездна между нашето битие на еднодневки и дълбините на времето. Ако свием 13,8-те милиарда години съществуване на Вселената до един 12-месечен период, динозаврите се оказват смайващо близо до Коледа, а Homo sapiens се появява броени минути преди новогодишната заря. Но проектирането на времето в такъв осезаем мащаб не дава представа за безкрайните зейнали поредици от години. Изненадващите сравнения донякъде помагат: например между царуването на Клеопатра и стъпването на човек на Луната са изминали по-малко години, отколкото между нея и построяването на пирамидите в Гиза. И това са само последните няколко хиляди години, докато палеолитът, т.е. археологическият период преди последното заледяване, е още по- умопомрачителен. Скачащите бикове, нарисувани по стените на пещерата Ласко, са по-близо във времето до снимките в смартфона ви, отколкото до рисунките на коне и лъвове от пещерата Шове. Къде по тази скала са неандерталците? Те ни връщат във времето много преди пръсти да очертават зверове върху каменни стени.
Макар да е невъзможно да посочим „първия“ техен представител, неандерталците стават разпознаваема популация преди между 450 и 400 хиляди години. Нощното небе, надвиснало над тогавашните многобройни популации хоминини, е изглеждало твърде различно, а Слънчевата система е била на светлинни години от сегашното си място в безкрайния галактически валс. Ако разгледаме средната точка на периода на съществуване на неандерталците – преди около 120 хиляди години, ще видим, че континентите и реките са като цяло разпознаваеми, но светът се усеща различен. По-топло е и океаните, набъбнали от разтопения лед, са наводнили сушата и са изтикали бреговата линия на много метри по-нагоре. В долините на Северна Европа бродят зверове с изненадващо тропически вид. Сумарно неандерталците са преживели цели 350 хиляди години, преди да ги изгубим от поглед – или поне техните вкаменелости и артефакти – преди около 40 хиляди години.
От тези огромни мащаби свят ни се завива. И не е само времето: неандерталците са се разселили и на забележително обширно пространство. По-скоро евразийци, отколкото европейци, те са живели от Северен Уелс до границите на Китай и на юг до пустините на Арабския полуостров.
Колкото повече научаваме за неандерталците, толкова по-голям обхват и сложност откриваме. Но опитът да проследим всичко може да ни обърка, понеже археологическите обекти са хиляди. Затова ще се придържаме към опорни точки – ключови обекти, които ни позволяват да сверим представите си с истинската неандерталска история, като същевременно дават и по-широк поглед върху необятното поле на изследвания. Някои от тях, като Абрик Романи в Испания или Денисовата пещера в Сибир, ни разказват за невероятни открития от ХХІ век. Други, като скалното убежище Льо Мустие в сърцето на областта Перигор в Югозападна Франция, предлагат хроники на живота на неандерталците, преплетени с историята на самата археология. Тук са намерени два извънредно важни неандерталски скелета, с които ще се срещнем по-късно. Освен това обектът съдържа каменни артефакти4, на което е наречена определена неандерталска култура – Мустерианската. Льо Мустие е свидетел на повече от век изследвания, домакин на поколения учени и дори средоточие на геополитическо напрежение точно преди Първата световна война. Но нашето познание за неандерталците не започва в Льо Мустие през 1914 г. Трябва да се върнем още пет десетилетия назад, до средата на ХІХ век.
