Начало / Критика / Забравен шедьовър

Забравен шедьовър

226667_bЛюдмила Еленкова, радио „Хеликон“

Има хиляди причини, заради които си струва да бъде препрочитан романът „Острието на бръснача“, но ето две – преводът на Иглика Василева е разкошен, а и при този кратък живот на книгите днес, утешително е да познаваш писател с творческо и житейско дълголетие като Уилям Съмърсет Моъм. Малко статистика: англичанин по кръв, лекар по образование, космополит по дух, той си отива на 91 г. през 1965-а, спечелил слава и богатство. 16 романа, 4 пиеси, десетки сборници с разкази и документалистика маркират биографията му, освен непрестанното търсене, скиталчеството по света, неговата самоирония до степен на отричане на всичко, което е постигнал. Така насмешливо стои Съмърсет Моъм и в своята книга „Острието на бръснача“, подобно на хихикащ сатир, зад гърба на героите си.

Те пък са бохемата на 30-те години на XX в., американци, които пръскат чар и пари в Европа, колекционери на лукс, ненаситни на шампанско, храна, къщи, дрехи и картини. Начинът им на живот опровергава един бивш летец, привидно същият лентяй и сноб, чието мислене се променя след досег със смъртта и преобръща действието. Неслучайно за мото на романа служи цитат от древен санскритски текст: „Както мъчно е да се мине по острието на бръснача, тъй труден е и пътят към спасението“.

Този мъж разтрогва годежа си, отказва перспективна борсова кариера, отива въглищар във Франция, живее в манастир в Германия, стига до просветлените в Индия и се връща при  бедняците и проститутките, за да ги обсипе с любов и милосърдие.

Асоциацията с Христос, или още по-директната – с Буда, плюс препратките към западноевропейския мистицизъм и засегнатите медитативни практики на йога философията, отначало упойват. Но докато се рее в авантюрите на плътта и на духа, читателят накрая ще усети „острието на бръснача“. Смисълът е да пробие мъглата около личността си и да мине от другата страна, защото там като разрязан плод го чака по-вкусната ѝ половина, заслужена с усилия.

(Препоръчвам на всички ценители на „Сидхарта“ от Херман Хесе:).

Прочетете още

uvodni

Галина Танева: Пиша за красотата и колорита на селата в Сакар планина

Преданията и легендите заживяват в книгите ѝ Родолюбиви и истински – с тези думи може да …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...