Лира Литературно-рекламна Агенция
Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново
Знаете ли, че през петнадесети век са съществували „ловци на книги”? Това са били едни от първите хуманисти, които са си поставили за цел да не позволят културата и езикът от времето на Римската империя да изчезнат напълно. За тази цел те обикаляли манастирите – единствените средища на грамотни и четящи хора, където се съхранявали голяма част от книгите по онова време, но също така и места, където древни текстове успявали да оцелеят недокоснати и затрупани в прах векове наред. Но дори в светата обител не винаги книгите били в безопасност, мастилото често било изстъргвано от старите свитъци, за да се напише нов текст върху хартията, а древните текстове били смятани за езически от невежите писари и често унищожавани, за да се направи нов препис на някое евангелие.
В тези смутни не само за книгите, но и за класическата култура времена, на картата на времето се появява Поджо Брачолини, за да остане завинаги в историята не само с поста, до който успява да се издигне в папския двор, но и с древните латински ръкописи, които успява да открие и препише, за да спаси от изчезване. Един образован човек, влюбен в красноречието и лекотата, с която древните автори използват латинския език, се впуска в страстно търсене на стари книги и открива съкровище, без да подозира какво ще причини тази книга на познатия му свят. Поемата на Лукреций, озаглавена „За природата на нещата”(De Rerum Natura), е изградена върху принципите на епикурейството и напълно отрича всичко, в което е бил възпитан да вярва Брачолини. Макар да е писана преди появата на християнството, духовенството я счита за еретическа, като забранява четенето и разпространяването ù, но не успява да попречи на хората да я четат и да се замислят върху нея.
Стивън Грийнблат ни среща с възхитителни исторически фигури като Петрарка, Епикур, Лукреций, Хепатия и Вергилий, като проследява възникването, развитието и изчезването на различните философски школи, както и взаимодействието им една с друга. Впечатляващо е изключителното уважение, показвано по време на дебатите между защитниците на различните гледни точки един към друг. „Отклонението” ни отвежда в Александрия, Древна Гърция и Древен Рим, където проследява историята на писаното слово, без да пропуска проблемите със съхранението на едни от първите свитъци и книги, описва зараждането на идеята за обществени библиотеки, до които всеки може да има достъп. Повествованието отправя поглед към легендарната Александрийска библиотека и великите учени, които се събират там, както и огромното ù значение за подема на науките в съответния период. И разбира се – причините за тъжното и нелепо изчезване на това невероятно съкровище.
Тази книга е доказателство за безграничната сила на литературата и как една поема може да повлияе на мисленето на хората векове след написването си.