Лира Литературно-рекламна Агенция
С един от най-известните български ютубъри Мартин Светославов – Мъци говорим за новата му книга „Чифт“
Мъци сам казва в първата си книга „Лисица“, че е „доста сериозен влогър“ и ако за нас, родените четвърт век преди него тази квалификация е непонятна, заради интервюто надникнах в канала му, видях, че има 323 000 абонати и се замислих. Как дигиталната култура създаде младежки лидери от нов тип, които за щастие залагат и на писаното слово, освен на визуалните ефекти. „Чифт“ ще ви убеди в това. Свеж криминален роман, с двама студенти в хода на разследване и с гъвкави препратки към класическите английски образци в този жанр. Но за да не приличам на учителка по литература на Мъци, ви оставям да видите също толкова симпатичните му отговори, които той даде специално за Лира.бг.
-Здравей, Мартин! Как ти хрумна историята за този роман?
-Здравей, не мога да говоря за „хрумване“, защото тази дума аз разбирам като нещо, което се случва за един миг. А сюжетът на „Чифт“ беше измислен и развит в продължение на няколко години. Първоначално го замислях като нещо по-кратко, може би повест, но след това си дадох сметка колко подробности искам да включа и колко по-готино бих се почувствал като автор на роман.
-Бил ли си в Хемпшир, където се развива действието? Няма да те питам труп виждал ли си, а аристократично имение…? 
-Живял съм в Англия 3 години (след като вече бях започнал да пиша „Чифт“), но никога не съм бил в Хемпшир. В самото начало, когато все още не бях толкова надълбоко в сюжета и не се стараех толкова все пак той да отговаря и на реалността, си го представях като Графството от „Властелинът на пръстените“.
Виждал съм труп, но щом няма да ме питаш, няма да ти казвам. И имение също.
-Защо точно Джак и Хари, двама студенти по криминалистика избра да са в центъра на историята, вместо да измислиш някой опитен детектив?
-Измислих и опитен детектив, и студенти, и неопитен детектив, и един абсолютен мастърмайнд, за чието величие можем да съдим само по онова, което е оставил – своя чирак.
Книгата е криминална, но този бих казал прост и ясен сюжет я прави много подходяща за подрастващи, а младите се настройват по-добре към това да четат, слушат и гледат други млади. Доволен съм от главните си герои, справиха се много добре. Ще черпя.
-Каква беше твоята детска мечта, съвпада ли с тази на героите ти?
-Нямам спомен за моята детска мечта. Но героите ми, макар все още неопитни, са едни пораснали момчета. И според мен мечтите им са си много практични. Едно дете трябва да е изключително умно, за да има подобни мечти. Аз по-скоро съм бил умерено умно дете.
-Случвало ли ти се е да се чувстваш жертва на нечии интереси и как реагираш, ако схванеш, че ти правят номер?
-Случвало ми се е, но не в мащабите на Джак и Хари. Всички ние се оказваме, може би силно казано, но „жертва“ на нечии интереси, и то според мен доста често. Но битовизмите ни са доста безинтересни в сравнение с „Чифт“
-Вярваш ли, че двама души могат да са чифт в работата, не се ли изкуши да скараш двете момчета така, че единият да надделее над другия?
-В книгата Чарлс Леополд влага в „чифт“ нещо повече от това двама души да са просто колеги. Това е елементарно. Възлагаш на двама да работят заедно, даваш им пари за свършената работа и готово. В повечето случаи се получава. Но „чифт“ означава лично отношение, братство, жертвоготовност и не на последно място – равенство в способностите. Джак и Хари се карат постоянно. Даже се псуват, понякога се зарязват заради някое момиче. Но са си двойка най-добри приятели, имат психиката да направят каквото трябва да се направи и когато нещата станат сериозни, знаят, че другата страна на чифта е най-важна. Затова са чифт.
-Тези двамата идиоти ли са, или просто са големи хитреци?
-Джак и Хари? Нито едното. Давам си сметка, че в книгата са малко пасивни на фона на останалите персонажи. Но все пак какво са две 20-годишни момчета на фона на всички онези убийци, манипулатори и милиардери? Аз разчитам на градацията. След няколко книги искам хората да се връщат към първата и да си казват „я какви смотаняци бяха, а какви са сега“.
-Би ли изпозвал канала си за да представяш книги на своите последователи, всъщност питали ли са те за любими зглавия, като имаме предвид, че те не са от особено четящото поколение ?
-Каналът ми е с много различна тематика от тази. Не съм представял книги на последователите ми, освен своите. За това дали поколението е четящо, нищо не мога да кажа. Но докато мога, ще давам своя принос да се чете все повече и повече.
-Наблюдаваш ли промяна в поведението на аудиторията, поне твоята, която следи ютюб и в каква посока?
-Не бих казал. Поне не и нещо, което да се окаже постоянно. Хората винаги си намират нещо различно, което в един момент им е интересно, а в следващия – не. Това е „мода“. Но различните трендове идват и си отиват, а след всеки хората са си все същите като преди това. Хората са си същите, само дето в интернет стават все повече и повече с напредването на технологиите. Може би това е добра новина за нас, ютубърите.
Въпросите зададе: Людмила Еленкова
