Лира Литературно-рекламна Агенция
Един от най-популярните български автори пред Лира.бг
Попълвали ли сте теста „Класически българин ли си?“ Той включва такива казуси – /Безработен си, но телефонът ти струва два бона. /Тръскаш си покривката през терасата. /Не гласуаш, защото няма за кого. /Набиваш детето, защото се е ударило. /Участваш в имотен спор с поне един роднина. /Лягаш на три седалки във влака и се правиш на заспал./ и т.н…Въпросното допитване не е продукт на социолози, нито е част от многотомник с народни умотворения. Преписахме го от книгата на Георги Блажев „И заживели обидено“, както правят всички, които искат да блеснат с хумор в интернет. В нашия случай обаче не е самоцелно, защото говорим с източника – талантливия, неизчерпаем на пародии, афоризми, кратки разкази и прочие автор от проекта „Пощенска кутия за приказки“, освен това – панелист в предаването „На кафе“, човек с опит като автор в списанията Playboy, MAXIM и Men’s Health, и като редактор на предаванията „Стани богат“, „Фермата“ и „Мастършеф“. Към тази медийна биография на Георги Блажев ще добавим впечатлението от една сърдечност и добро възпитание, заради които бе удоволствие да общуваме с него, макар и виртуално.
Г-н Блажев, вашата книга „И заживели обидено“ за поредна седмица влезе в класациите на Хеликон за продажби. Може ли ние също да ви тестваме, как си представяте читателя, който я купува:
– грабнало го е заглавието, защото в края на приказката и той е обиден
– познава ви от социалните мрежи и телевизията
– не ви познава, но вече ви мрази
– събира всичко българско
– по неизвестна причина
Представям си го като страшно наивен човек. Човек, който като чуе „ей, видя ли новата на Блажев?“, се чувства неудобно, че не знае кой е Блажев и веднага проверява в кой отбор от А Група играе. После разбира, че става дума не за футболист, а за писател, и засрамено тръгва към най-близката книжарница. Моят читател най-вероятно е гласувал за Царя през 2001-а. Често са му разбивали сърцето, но всеки път сглобява парчетата от него и ги подарява безразсъдно на някой, който „наскоро е приключил дълга връзка, в която ТОЗИ ПЪТ всичко е приключило“. Но иначе е добродушен и ухае страхотно.
Вие самият, освен че пишете, какво предпочитате да четете?
Едно от нещата, за които говоря по-рядко в социалните мрежи и по телевизията, е, че съм запален футболен фен. Имам сочна колекция от биографии, сред които тези на Марадона, Пеле, Стоичков, Бербатов, Бекъм, Пирло, Модрич, Луис Суарес, Ибрахимович и т.н. Любопитно ми е откъде тръгваш, за да стигнеш в крайна сметка пред 80 000 души, които крещят пламенно името ти. Истината е, че много им завиждам на футболистите, защото като малък и аз исках да стана такъв. Спряха ме най-вече липсата на късмет и факта, че никога не съм тренирал и една минута футбол.
Спазвате ли някакъв специален режим, за да се вдъхновите за тези остроумия? Например за големите знаем – Хемингуей пишел прав, Труман Капоти легнал, Балзак пиел кафета, Уилям Фокнър уиски, за Агата Кристи казват, че дъвчела ябълки и т.н…А Георги Блажев какво прави?
Наблюдавам хората (в рамките на позволеното от закона). Наблюдавам ги във фитнеса, в магазина, в парка, на плажа, на опашката в НАП. Търся устойчиви, и разбира се забавни, поведенчески модели. След това започвам да дялкам тези модели, минавам ги и с шкурката, докато накрая стигна до кратка, ударна сентенция. Смятам, че хората се забавляват на смешките ми, защото се разпознават в тях. Или пък разпознават свой близък, съсед, познат. Както казват британците, it’s funny because it’s true. Откъм локация, писането се случва най-често на дивана, докато съм седнал по турски. Лампите са спрени, всичко е спряно, защото лесно се разсейвам.
Като човек, роден в града на Алеко Константинов, замисляте ли се, защо нямаме сатирици и публицисти от подобен мащаб?
И днес имаме много остри пера, или по-точно клавиатури, които ръчкат властта в ребрата. Сещам се за Самуил Петканов, Валдес Радев, Станислав Беловски, които къде с писане, къде с колажи, успяват да осмеят тези, които най-много го заслужават. Проблемът е, че крайният резултат не е будно гражданско общество, а шерове и лайкове. Не че днес не може да се роди някой с таланта на Алеко. Да се роди някой с таланта и със смелостта на Алеко – това вече е друго.
Ако можете да излезете от сегашното си амплоа и да създадете свой двойник, но от различно време, държава или социален кръг, (за пол не смея да питам), какъв би бил той?
Аз съм бързомислещ, бързоживеещ и бързоумиращ човек (така ми дойде да напиша, дано майка ми не чете това интервю, защото ще се разстрои). Искам да се сменя с някой, който може да прекара целия ден, седнал срещу кестеново дърво, и накрая да каже: „212 423 листа. Или 212 424… Няма проблем. Утре ще се върна пак, за да съм сигурен.“ Завиждам на хората, които не са нито в миналото, нито в бъдещето, а тук и сега. Мият чинии и единственото, за което мислят, е как да измият чиниите по-добре. Сега ми хрумва, че аз ще съм най-лошият монах в Шао Лин. Те ще ми кажат „изпразни си съзнанието“ и аз веднага ще се сетя за Ясмин Блийт в „Спасители на плажа“. Ето, сега не мога да си избия Ясмин Блийт от главата!
Разговора води: Людмила Еленкова
