Първо българско издание на „Поезия“ от Франце Прешерн

10.03.2021 Критика, Ревюта

Юлия ПЕТКОВА

Неотдавна у нас се появи красиво библиофилско издание на единствената стихосбирка на гениалния словенски поет Франце Прешерн, публикувана приживе. Преводач и автор на предговора е проф. д-р Людмил Димитров. Изискания дизайн дължим на художника Кирил Златков.
Стихосбирката, представляваща каноничния корпус на творчеството на Прешерн, излиза в Любляна през 1847 г., или две години преди смъртта му. На това първо пълно българско издание на Poezije doktorja Franceta Prešerna е възложена отговорната роля да разшири рецепцията за Прешерн в българското литературно пространство. (В изданието не са включени единствено римуваните двустишни и четиристишни епиграми, по причина че трудно биха били разбрани днес у нас.) По думите на проф. Димитров, появата на този том е жест, който дължим на словенците от близо половин век − не само защото Прешерн е най-бележитият национален поет на Словения, конституирал идентичността на своя народ чрез езика и идеите си, а защото едва ли има друга чужда литература, в която България и българинът да заемат такова основополагащо място и да са въздигнати до образец за подражание и положителен пример, както това се случва в словенската литература от 70-те години на ХІХ век насам.
Първите творчески експерименти на Прешерн датират още от студентските му години във Виенския университет, където учи право на немски език. Решимостта му да пише на словенски се избистря в резултат на насаждани внушения, че словенският език е „примитивен и груб“ за поезия. Прешерн опровергава това, превеждайки легендарната балада „Ленора“ от Готфрид Бюргер, един от бисерите на немската поезия, чиито преработки в славянския свят са възприемани като оригинални произведения. (Баладата е включена в настоящия том в превод на проф. Иван Шишманов, съпроводен с изчерпателен коментар на проф. Димитров.) В интервала от 1830 до 1835 г. Прешерн създава сложни в естетическо отношение стихове, рефлексия на събитията в собствения му живот, в частност на злочестата му любов към Юлия Примиц. Литераторът полиглот Матия Чоп го насърчава „да транслира“ страданието в лирика, като превърне Юлия в своя Муза − по аналогия с Беатриче и Лаура. През 1836 г. в Любляна в отделна книжка е отпечатано най-обемното произведение на Прешерн – алегоричната поема „Кръщение при Савица“. Издаден през 1847 г., сборникът „Поезия“ обединява различни жанрови форми: стихотворение, балада, романс, елегия и сонет. Силно повлиян от поетиката на Романтизма и от творчеството на Петрарка, Прешерн въвежда сонетния венец – негова „запазена марка“ в общославянския канон. В основата си лириката му е най-вече хедонистична и любовна, като дори в пародиите и сатиричните му творби, съчетаващи различни концептуални аспекти, доминира романтико-сантименталната визия за света.
Първото Прешерново стихотворение, публикувано на български, е „Наздравица“ („Славянски глас“ 1907, бр. 2, прев. Димитър Кръстев Попов), поместено тук в превод на Людмил Димитров. За българската публика ще е любопитно да узнае, че Франце Прешерн първи в словенската литература споменава българските земи с емблематичните топоними Тракия, Родопите, Хемус. Колкото и парадоксално да звучи, „елитарното“ у Прешерн се състои тъкмо в съзнателния му избор да пише на словенски език.