Лира Литературно-рекламна Агенция
„P.S. Някой трябва да плати“ е книжната версия на първия български аудиосериал
Остров Сан Матадор няма да намерите на никоя карта, той едва ли е подходящо място за почивка, защото е пълен с криминални типове, но екшъна, който те разиграват си струва да бъде прочетен. Първо, защото е написан динамично и забавно от Богдан Русев, второ, сбъдва нашенската мечта – да съберем всички престъпници заедно и да им видим сметката. С писателя говорим как един аудиосериал се превърна в книга и какво стои зад ултиматума „P.S. Някой трябва да плати“…
– Господин Русев, този текст за сценарий ли беше, или го замислихте като роман?
– “P.S. Някой трябва да плати” беше първият български аудиосериал, създаден специално за платформата Originals на Storytel преди две години. Написах го като сериал в десет епизода по такъв начин, че краят на всеки епизод да увлича слушателя да продължи със слушането и на следващия. След като аудиосериалът беше доста успешен в България и беше преведен на английски и руски език, за да бъде издаден като аудиосериал в други държави, в които присъства Storytel, се появи идеята да бъде преработен и издаден под формата на роман.
– Вероятно има ограничения при писането на нещо, което е за слушане, а не за четене. Бързо ли се вместихте в рамките на аудиото и с кое ви беше най-трудно да се съобразявате?
– Всяко ограничение е възможност, ако го погледнеш творчески. Преминах кратко обучение от Storytel, за да напиша аудиосериала според “правилата” за писане на този формат. Най-трудно ми беше да се въздържам от по-дълги изречения, към каквито естествено залитам. Когато човек чете, погледът може да се връща обратно до началото на изречението, за да се ориентира, докато аудиото се възприема линейно и трябва да има по-насечен ритъм, за да се разбере както трябва.
Най-трудно ми беше да се въздържам от по-дълги изречения, към каквито естествено залитам
– Май не ви се е налагало твърде да си измисляте бандитите и екзотичния остров в книгата. Имат ли те връзка с реални фигури от близкото минало и настояще, за чиито престъпления страната ни е райско кътче?
– Екзотичният остров със сигурност трябваше да си го измисля, защото не съм посещавал такъв и нямам никакъв личен опит с райските кътчета, където се укриват заможните престъпници, след като се пенсионират. Връзката с реални фигури е по-скоро символична: българските читатели/слушатели няма да се затруднят да ги разпознаят като архетипи, но успехът на тази история на други езици показва, че не е задължително човек да е роден в тази държава, за да я разбере и оцени.
– Защо нарекохте една високоспециализирана фирма за охрана с абревиаурата P.S. – post scriptum. Това преднамерена шега ли е?
– Да, дори в рамките на тази книга/сезон на сериала има продължаваща шега с това, че съкращението може да означава различни неща в зависимост от това кой и кога го употребява. По-общата ми идея беше P.S. да е разпознаваема марка, която да присъства в заглавията на следващите сезони/продължения на тази история. Това вече се вижда в краткия откъс, включен ексклузивно в печатното издание, който е озаглавен “P.S. Всичко се връща”.
– Дали този, който трябва да плати, накрая си получава заслуженото?
– Историята е такава, че всеки участник в нея трябва да плати една или друга цена, и продължава да я плаща, по един или друг начин. Не само “лошите” плащат. Всеки трябва да плати.
