Лира Литературно-рекламна Агенция
Софийската Къща с ягодите вече е герой и на роман
„Къщата с ягодите“ е сграда с история, която буди възхищението и съжалението на софиянци години наред. Строена за семейството на известен банкер в началото на миналия век, с промяната на властта тя непрекъснато сменя собствениците си, докато не стане това, което се вижда през буренясалата ѝ ограда – свърталище на бездомни котки. Къщата с ягодите е основата, върху която стъпва Даниела Пенева в своя роман със същото заглавие, за да очертае сянката на едно романтично минало върху хора, напълно достойни да бъдат нейни обитатели. Говорим с авторката за вдъхновението от улица „Шипка“ и за личностите, които са подходящи за литературни герои.
– Как една стара сграда в центъра на София стана и център на действието във вашата книга?
– Според мен красотата не притежава възраст. Къщата с ягодите е от тези символи на столицата, които макар и изгубили първоначалния си блясък, все още пленяват въображението със своята непреходност. Самата сграда се е превърнала в синоним на едно време, в което въображението е било безгранично.
– Следват ли героите на романа историята на Къщата с ягодите – първо слава, а после разруха?
– Героите в романа действително следват точно този път. Те са или родени, или докоснали се до бляскавия период на къщата, но в последствие ги застига нейната участ. Житейските превратности ги поставят пред трудни, понякога невъзможни избори. Съдбата често ги изправя до стената без възможност за изход или крачка встрани. Съдбата се оказва тежка за обитателите на тази приказно красива сграда.
– Съдбата на жените ли е водеща тук, защото женските образи преобладават?
– Женските образи винаги са ме пленявали повече и както в предния ми роман, и тук те заемат главно място. Една от причините, разбира се, е защото са ми по близки като психология, а другата – защото ние, жените сме изградени от толкова много противоречия. Времената, в които живеем, непрекъснато ни учат как да бъдем повече себе си, но не единствено в ролите си на дъщери, съпруги и майки. А според мен това е толкова вълнуващо.
– „В сянката на спиралата“ е първата ви книга, където на фокус е бивша стриптизьорка, в „Къщата с ягодите“ – поп певица от близкото минало. С какво ви привличат такива фатални личности?
– Винаги ми е била странна необходимостта на повечето хора да каталогизират. Измислили сме толкова много категории, в които се опитваме да вкараме всеки около нас. Делим се на свои и чужди, забравили колко абсурдно е това. Вероятно затова и избирам сложни личности, най-вече фатални жени, за да покажа колко преходни са тези щампи, които ние самите сме свикнали да слагаме. Често удобно пропускаме, че зад изборите и грешките на другите стоят мъже и жени, които първо трябва да бъдат опознати и едва след това съдени. Нали се превръщаме в хора, личности благодарение на грешките, които сме допуснали, и на уроците впоследствие, които сме научили от тях.
Къщата с ягодите се е превърнала в синоним на едно време, в което въображението е било безгранично
– Кое в една история ви кара да я опишете в книга, а не да остане просто факт или разказ в социалните мрежи?
– Мисля, че това е най-вече мистерията, която носи със себе си. Всяка история притежава две страни, също като хората. Едната е тази, която всички виждаме, а другата е онази, скритата надълбоко, която никой не подозира, че притежава. Мен ме пленява възможността да я видя и пречупя през моята призма, която впоследствие да стане достояние на читателите.
– Вие какъв читател сте, следите ли новите заглавия, или залагате на изпитаните във времето?
– Обичам да чета изключително разнообразна литература. Нямам навик да деля заглавията и авторите на класици и на модерни, достатъчно е да ме плени анотация, стил на писане или сюжет, за да се нахвърля жадно върху книгата и да започна да чета. Разбира се, като всеки читател имам свои любими творби от класическата литература, но никога не пропускам да обогатя своя мироглед с нещо ново.
