Ето някои от книгите, които определиха облика на отиващата си година
Като теглим чертата, можем да направим всякакви изводи за 2020-а – и че е била трудна или пък пълна с неочаквани събития, критична… При книгите обаче е другояче, защото в края на годината пред очите ни е купчинката, с която сме се снабдили през последните 12 календарни месеца. И именно заглавията в нея определят облика на отиващата си година. За всеки тя е различна – с различни настроения, автори, емоции и жанрове. Но ето все пак няколко от главните действащи лица по книжарските рафтове. Книгите, които ще ни помогнат да запомним 2020-а с добро.
„Детският влак” на Виола Ардоне
Може да се каже, че го композираме на първи коловоз – и за това помага и добрата оценка на книжарите на „Хеликон”. Те избраха книгата на италианката за най-доброто, което е минавало през ръцете им тази 2020-а. Самата авторка пък сподели в интервюто, което даде точно за нас, че работата ѝ на учител ѝ помага да преживее трудните мигове. А историята, която описва и по страниците на „Детският влак” е важна и днес, защото говори с езика на солидарността и единството, които май толкова ни липсват напоследък.
„Как да запазим разума си във време на разединение”
Дългото заглавие, избрано от Елиф Шафак, също се съотнася с преживяното от нас през 2020-а. Малката по обем книга е нещо като прегръдка, че да се справим по-добре с всичко, което ни застига по пътя ни през живота. А рецептата на турската писателка е да се обърнем към себе си, към преживяното – онова, което ни е докоснало и ни се е сторило нявга магично. Оптимизмът е теория, която много отстъпи от позициите си напоследък, затова и авторитетният глас на Елиф Шафак може би ще бъде чут от повече хора, че да намерим баланса си… с книга в ръка.
Absolvo te или опрощение за всички ни
Силата на Георги Бърдаров да разказва завладяващо си личи и в тази книга с необичайно заглавие. И пак можем да открием много елементи по страниците, които странно съответстват на голямата картинка на 2020-а. Философията на прошката може да е лечебна при всякакви условия и обстоятелства, но въпросът е да достигнем до нея в сърцето си. Георги Бърдаров изплита книгата си от няколко малки истории, затова и главните герои са неколцина, а в книгата прошката е предшествана от болка изгаряща и трансформираща. И някак естествено човек се запитва кое ли в живота ни е трагедия и дали бихме се справили с преживяното от нашите предци.
„Последната миграция”, преживяна от Шарлот Макконъхи
Още едно от красивите заглавия, които остават в главата, а същото може да се каже и за сюжета, създаден от Шарлот Макконъхи. По страниците вървим, хванали за ръка Франи Стоун, която се превръща в птица, че да оцени дара на живота. Тръгва заедно с последните оцелели рибарки, но ѝ предстои да открие много повече – собствената си същност, при това на една планета, която толкова много експлоатираме, без сами да познаваме себе си.
За Елтън Джон от… Елтън Джон
„Аз” като заглавие на самата книга звучи толкова… елтънджоновско! Покрай излизането ѝ имаше и обидени, но по скоро заради позата и възможността да привлекат внимание и към себе си. Иначе самите страници са пълни с истории, в които на почит е именно пъстротата на живота във всичките ѝ форми. Основната линия, разбира се, е посветена на самия сър Елтън Джон. Вдъхновяващият му пример е тук черно на бяло – заедно с всички подробности, които ни се иска да научим за него. И понеже 2020-а заслужава и бляскави, карнавални цветове, ето книгата, която ще ни ги осигури – „Аз” на Елтън Джон.