Лира Литературно-рекламна Агенция
Според руската писателка Людмила Улицка „В известен смисъл всеки писател пише една и съща книга – книгата на своя живот”.
Булгаков започва романа на живота си през 1928 година и го завършва със смъртта си през 1940-а. Издаден на части в литературно списание през 1966-1967, пълният му текст излиза едва през 70-те.
„Майстора и Маргарита” е многопластов роман в романа, в който реалност и фантастика са смесени в едно. Той е лирическа поема в проза, но и ярка сатира на своето време. Булгаков се фокусира върху глобални етически противоречия: доброто и злото, животът и смъртта, любовта, творчеството и нравственият дълг, които всяко следващо поколение си поставя и решава.
Току-що появилото се на пазара издание на „Хеликон“ е в нов превод на Боян Станков, а художник на корицата е Лизи Симпсън.
Ето някои незабравими изречения от тази вълнуваща творба:
Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите – никога!
Ничия вяра не те вълнува, освен ако не е твоята собствена.
Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!
Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Така пронизва мълния, така пронизва финландска кама!
Този, който обича, трябва да споделя съдбата на този, когото обича.
Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това.
Моята драма е, че живея с този, когото не обичам, но да му разваля живота смятам за недостойно.
Човек без почуда вътре в себе си е безинтересен.
Няма зли хора, има само нещастни.
Най-страшният гняв – гневът от безсилие.
Премахнеш ли документите, премахваш и човека.
Какво щеше да прави твоето добро, ако злото не съществуваше, и как би изглеждала земята, ако изчезнат сенките от нея?
Каквото и да си говорят песимистите, Земята все още е съвършено красива, а на лунна светлина е направо уникална.
Всичко накрая се оправя. Така е изграден светът.
