Начало / Критика / “Дама Пика” или да заложиш на Пушкин

“Дама Пика” или да заложиш на Пушкин

История за лудост и велики книги ни разказва този път Николай Петков

“Лятото преваляше и аз разбрах, че книгата е чудовищна. Никак не ме утешаваше мисълта, че не по-малко чудовищен съм самият аз”.

218765_b

Думите (естествено) са на Борхес. По друг повод[1] са, но няма да сгрешим, отнесем ли ги към “Дама пика”. Отвъд самоиронията, с която Пушкин и я започва – “новейшая гадателная книга”, по нея наистина може да се отгатне бъдещето. Не само на поета, не само руското, не само европейското… Защото пиковая дама[2] освен дама пика е и дама с пика; пика, с която ще те призове на дуел, на същия онзи дуел, за който – откакто се помниш – знаеш, че е фатален. Фатален и тайнствен като всичко в живота и книгите на Александър Сергеевич. Потъваш в разказа и ти става безпощадно ясно[3]: дори името на главния герой не знаеш. Херман[4]? Или Герман? С едно или с две “н” се пише? Руско? Или немско? Дали младият инженер въобще някога е имал име? Ами ако то е “Легион”? Ако идва от друг герой в същата повест – граф Сен Жермен, магьосника-повелител на картите? Но имат ли общ корен, то и името им ще показва, че “Герман” (от латинското “germanus[5]”) е не толкова име, колкото знак, че Сен Жермен и младият инженер са един и същи дух. Според преданието той знае всички езици, дори тези на металите и минералите. Една от легендите колебливо настоява, че е португалски евреин. Друга – че граф Сен Жермен е самият Каин, човекът, който никога няма да умре. Затова и името на героя трябва да звучи като: Herr Mann, господин-човекът или човекът-въобще; онзи, за когото стотина години по-късно ще говори Хайдегер. Защото Das Mann и Herr Mann са едно и също лице, безименният колективен дух на тълпата. Вероятно нямаше да е по-лош от нас, ако отдавна не бе заложил всичко. И то на губещата карта. Иначе Херман (както го описва друг от главните герои – Томски) е повече от човечен. Притежава “истински романтично лице: има профил на Наполеон, а душа – на Мефистофел”. Защото човекът-въобще се възторгва по Наполеон. Иска да бъде лидер. Носи месиански идеи. По-късно Достоевски ще предусети, че под неговия знак ще мине не само XІX, но и XX век. И точно по тази причина ще се появи в “Престъпление и наказание”. Дори и полувлюбената в него Лиза ще е там. Невзрачната Лизавета Ивановна от “Дама пика” ще запази не само името, но и презимето си в романа на Достоевски. Отново ще бъде невзрачна, само че (този път) сестра на старицата Альона. Защото малкият човек на Пушкин ще се окаже голямата тема на европейската литература. И мъртвата бабичка-графиня ще шества в разказите. Особено при Гогол. Ще я видим във “Вий”, ще ни намига както от “Портрет/а” му, така и от всички кътчета на руската класика. И – иска ли питане – гледайки я, и ние също ще полудеем. Ще стигнем до Чеховата “Палата №6” и заедно с героите от “Майстора и Маргарита”, ще въздъхнем облекчено: “ето, така значи се полудява”. Защото лудостта на “Дама пика”, правейки ни ненормални за един ненормален свят, ни дава сетивата за норма. “Играта ме занимава много – казва в началото на повестта Херман. – Но не съм състояние да жертвам необходимото с надежда да добия излишното”. Оттам – от малкото изкушение, ще каже по-късно Играчът на рулетка[6], се почва. Защото преди да се появи то, Херман е най-нормалният човек на света. По немски дисциплиниран, “той не си позволяваше ни най-малка прищявка”. Нещо повече, като заклет враг на хазарта, той е твърдо уверен, че неговите три карти са “разчет[7], умереност и трудолюбие”. Само че, ако те – както сам Херман настоява – “утроят и оседморят капитала”, дали е случайно, че първите две карти ще са тройка и седмица? Третата ще е туз, защото всеки от нас иска да е туз. И кой знае дали признанието идва от мъртвата графиня или от душата на Херман? А не е невъзможно те да са едно и също. Гогол, пишейки своя роман-поема, добре е знаел това. А може би, ако не е знаел, успял е да отгатне. Както и Достоевски. Чрез дама пика, картата която означава тайно недоброжелателство[8], са отгатнали не само раждането на лудостта. Отгатнали са как се стига до Dass Mann и Аушвиц… Особено ако не четеш Пушкин…

БЕЛЕЖКИ

БЕЛЕЖКИ

[1] “Пясъчната книга”
[2] Това е оригиналното заглавие на повестта
[3] Стихът е на Блок: “и стало безпощадно ясно, жизнь прошумела и ушла”
[4] За разлика от руския оригинал (където е “Герман”) , в българските преводи името е “Херман”
[5] От времето на Страбон се приема, че коренът на думата е genus (род, коляно, общ произход )
[6] Алюзия към повестта на Достоевски
[7] При Пушкин: “расчет, умероность и трудолюбие: вот мои три верные карты; вот что утроит, усемерит мой капитал”
[8] Това е мотото, което сам Пушкин дава на повестта

Avtor87

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

e4fcb416e4677643a719927afdc97

Две книги за волята да надмогнеш обстоятелствата

Книжните портрети и автобиографии са търсено четиво Жанрът бележи разцвет – може би такива личности …