Начало / Критика / “Дама Пика” или да заложиш на Пушкин

“Дама Пика” или да заложиш на Пушкин

История за лудост и велики книги ни разказва този път Николай Петков

“Лятото преваляше и аз разбрах, че книгата е чудовищна. Никак не ме утешаваше мисълта, че не по-малко чудовищен съм самият аз”.

218765_b

Думите (естествено) са на Борхес. По друг повод[1] са, но няма да сгрешим, отнесем ли ги към “Дама пика”. Отвъд самоиронията, с която Пушкин и я започва – “новейшая гадателная книга”, по нея наистина може да се отгатне бъдещето. Не само на поета, не само руското, не само европейското… Защото пиковая дама[2] освен дама пика е и дама с пика; пика, с която ще те призове на дуел, на същия онзи дуел, за който – откакто се помниш – знаеш, че е фатален. Фатален и тайнствен като всичко в живота и книгите на Александър Сергеевич. Потъваш в разказа и ти става безпощадно ясно[3]: дори името на главния герой не знаеш. Херман[4]? Или Герман? С едно или с две “н” се пише? Руско? Или немско? Дали младият инженер въобще някога е имал име? Ами ако то е “Легион”? Ако идва от друг герой в същата повест – граф Сен Жермен, магьосника-повелител на картите? Но имат ли общ корен, то и името им ще показва, че “Герман” (от латинското “germanus[5]”) е не толкова име, колкото знак, че Сен Жермен и младият инженер са един и същи дух. Според преданието той знае всички езици, дори тези на металите и минералите. Една от легендите колебливо настоява, че е португалски евреин. Друга – че граф Сен Жермен е самият Каин, човекът, който никога няма да умре. Затова и името на героя трябва да звучи като: Herr Mann, господин-човекът или човекът-въобще; онзи, за когото стотина години по-късно ще говори Хайдегер. Защото Das Mann и Herr Mann са едно и също лице, безименният колективен дух на тълпата. Вероятно нямаше да е по-лош от нас, ако отдавна не бе заложил всичко. И то на губещата карта. Иначе Херман (както го описва друг от главните герои – Томски) е повече от човечен. Притежава “истински романтично лице: има профил на Наполеон, а душа – на Мефистофел”. Защото човекът-въобще се възторгва по Наполеон. Иска да бъде лидер. Носи месиански идеи. По-късно Достоевски ще предусети, че под неговия знак ще мине не само XІX, но и XX век. И точно по тази причина ще се появи в “Престъпление и наказание”. Дори и полувлюбената в него Лиза ще е там. Невзрачната Лизавета Ивановна от “Дама пика” ще запази не само името, но и презимето си в романа на Достоевски. Отново ще бъде невзрачна, само че (този път) сестра на старицата Альона. Защото малкият човек на Пушкин ще се окаже голямата тема на европейската литература. И мъртвата бабичка-графиня ще шества в разказите. Особено при Гогол. Ще я видим във “Вий”, ще ни намига както от “Портрет/а” му, така и от всички кътчета на руската класика. И – иска ли питане – гледайки я, и ние също ще полудеем. Ще стигнем до Чеховата “Палата №6” и заедно с героите от “Майстора и Маргарита”, ще въздъхнем облекчено: “ето, така значи се полудява”. Защото лудостта на “Дама пика”, правейки ни ненормални за един ненормален свят, ни дава сетивата за норма. “Играта ме занимава много – казва в началото на повестта Херман. – Но не съм състояние да жертвам необходимото с надежда да добия излишното”. Оттам – от малкото изкушение, ще каже по-късно Играчът на рулетка[6], се почва. Защото преди да се появи то, Херман е най-нормалният човек на света. По немски дисциплиниран, “той не си позволяваше ни най-малка прищявка”. Нещо повече, като заклет враг на хазарта, той е твърдо уверен, че неговите три карти са “разчет[7], умереност и трудолюбие”. Само че, ако те – както сам Херман настоява – “утроят и оседморят капитала”, дали е случайно, че първите две карти ще са тройка и седмица? Третата ще е туз, защото всеки от нас иска да е туз. И кой знае дали признанието идва от мъртвата графиня или от душата на Херман? А не е невъзможно те да са едно и също. Гогол, пишейки своя роман-поема, добре е знаел това. А може би, ако не е знаел, успял е да отгатне. Както и Достоевски. Чрез дама пика, картата която означава тайно недоброжелателство[8], са отгатнали не само раждането на лудостта. Отгатнали са как се стига до Dass Mann и Аушвиц… Особено ако не четеш Пушкин…

БЕЛЕЖКИ

БЕЛЕЖКИ

[1] “Пясъчната книга”
[2] Това е оригиналното заглавие на повестта
[3] Стихът е на Блок: “и стало безпощадно ясно, жизнь прошумела и ушла”
[4] За разлика от руския оригинал (където е “Герман”) , в българските преводи името е “Херман”
[5] От времето на Страбон се приема, че коренът на думата е genus (род, коляно, общ произход )
[6] Алюзия към повестта на Достоевски
[7] При Пушкин: “расчет, умероность и трудолюбие: вот мои три верные карты; вот что утроит, усемерит мой капитал”
[8] Това е мотото, което сам Пушкин дава на повестта

Avtor87

Прочетете още

1_kfI6eKr7UoDwMBWrNLHpAg

Марсел Пруст: Няма по-хубави детски дни от онези с книга

Създателят на модерния роман е роден на 10 юли преди 148 години От ранни години …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.