Лира Литературно-рекламна Агенция
Разпалват въображението и ни карат да ги разтворим отново
Любимите ни романи са на почетно място в библиотеката – или пък с удоволствие си купуваме ново издание. Подаряваме ги, препрочитаме ги… и е истинска радост да разберем още нещо за тях. Дори в някои случаи да са написани вече преди векове! Ето една такава порция интересни факти, които допълват образа на самите книги. Достоверността на някои от тях може да проверим веднага – като се зачетем.
„Граф Монте Кристо” на Александър Дюма
Едмонт Дантес е един от най-славните литературни герои въобще. Деветнайсетгодишният моряк и капитан на кораб е обвинен несправедливо в деня на сватбата си и вкаран в зловещ затвор. Но бяга оттам и приема името граф Монте Кристо. Интересен факт е, че Дюма измисля името, докато плава в морето. Вижда италианският остров Монтекристо и чува някои от легендите, които се разказват за него. Сега островът е природен резерват и предлага дом само на дивите птици.
„Изкуплението Шоушенк” на Стивън Кинг
Книгата разказва историята на затворник, осъден за убийството на жена си. Бившият банкер намира интересен начин за оцеляване, а после бяга с цената на много труд и усилия. Филмът по повестта е считана за една от най-добрите продукции за всички времена. Любопитно е обаче това, че писателят продава правата за 1 долар. По този начин дава шанс на режисьора Франк Дарабонт да се утвърди в професията.
„451 градуса по Фаренхайт” от Рей Бредбъри
Антиутопията е отпечатана за първи път в сп. „Плейбой” през 1953-а. Описва тоталитарно общество, в което книгите са забранени и подлежат на изгаряне. А градусите в заглавието са точно толкова, при колкото се самозапалва хартията. Оказва се обаче, че Рей Бредбъри е сбъркал с… един градус. Хартията пламва при 450, а писателят бил подведен от пожарникарите, с които се посъветвал по темата. Веднъж станала хит, от издателство Ballantine Books правят специално издание на книгата – 200 екземпляра са увити в азбестова хартия, която притежава изключително противопожарни качества.
„Брулени хълмове” – Емили Бронте
Единственият роман на поетесата става и най-известната ѝ творба. Публикуван е за първи път през 1847-а. На корицата обаче стои мъжко име – Елис Бел. Още следващата година Емили Бронте се разболява от туберколоза и умира. Истината разкрива сестрата Шарлот, която преиздава книгата през 1850-а, като пише предговор, в който обяснява всичко.
„Малкият принц” на Антоан дьо Сент-Екзюпери
Публикувана през 1943-а, това е най-известната творба на Екзюпери. Написана е в хотел в Ню Йорк година по-рано. Представлява поетичен и философски разказ за живота. Интересното е, че на практика е дълбоко лична творба. Екзюпери опитва да опише детето, което е бил, да съхрани неговата чистота. Сам е наричан като малък Краля на слънцето заради русата си коса. Образът на розата пък представлява препратка към съпругата му Консуело.
„Хобитът” от Дж. Р. Р. Толкин
Фентъзи-романът е създаден първоначално като приказка. Толкин искал да я чете на собствения си син. Сам обаче се увлякъл и така се родила истинска книга с много описания, карти и илюстрации. Първоначално съществувал само ръкописът, изработен от самия писател. Благодарение на един от студентите му в колежа Пембрук вижда бял свят.
„Боен клуб” на Чък Паланюк
Книгата от 1996-а разказва за герой, страдащ от раздвоение на личността. През деня работи нормална работа, а нощем се превръща в анархист и смелчага. Идеята идва болезнено за самия Чък Паланюк. Веднъж, докато си почива сред природата, се сбива с хора от съседен лагер. Връща се на работа целия в синини, но никой от колегите му не го пита какво се е случило. Решава да напише провокативен роман, като обаче изпитва на собствен гръб всички неблагополучия, предназначени за героя му. Затова участва в улични сбивания, живее като негодяй, просто прави всичко в тон с книгата, която пише междувременно.
