Лира Литературно-рекламна Агенция
След „Малки приказки” и „Приказки от планината” популярният сценарист, телевизионен водещ и журналист Иво Сиромахов вдъхва живот на 12 нови вдъхновяващи приказки, подходящи за смели читатели на възраст от 6 до 66.
На пазара вече може да откриете красивото издание на „12 принцеси” с илюстрациите на талантливата Лидия Тодорова.
Специално за лира.бг авторът бе любезен да отговори на няколко въпроса.
Г-н Сиромахов, кои са дванайсетте принцеси?
Преди около пет години ми хрумнаха няколко сюжета за приказки. Започнах да ги пиша и установих, че бягствата в света на въображението, където властва Красотата, а Доброто винаги побеждава, са успешно лекарство срещу отровите на ежедневието. Издадох една книжка с приказки и с удивление разбрах, че децата ги харесват.
Благодарение на един забележителен човек – Константин-Кирил Иванов, създател на инициативата „Разказвачът на приказки“, имах възможността да прочета някои от моите приказки пред деца от пловдивските училища. Възторгът и радостта, която ми подариха тия деца, са най-голямата награда, която може да получи един писател.
Децата са най-честната и безкомпромисна публика – ако им е интересно, изразяват бурно емоциите си, а ако им е скучно – просто престават да те слушат. По време на тези срещи разбрах, че това, което правя, има смисъл. Това ме окуражи да продължа да работя в този жанр и така се появи книгата „12 принцеси“ – дванайсет приказки за чудеса и вълшебства в непознати земи с дванайсет красиви принцеси.
Книгата е с много красиви илюстрации.
Една детска книжка задължително трябва да бъде красиво илюстрирана. Децата искат да видят любимите си герои, докато мама им чете приказката. Картинките подсилват въображението им.
Имах късмета да работя с Лилия Тодорова, която е забележителен художник, с невероятен усет към детайла. Тя заживява в приказката и създава нови светове. Илюстрациите, които направи, са изумителни, както виждате.
Приказките в „12 принцеси“ са и смешни, и тъжни, и трогателни.
За мен най-важното е да не са нравоучителни. Да няма в тях оня кисел менторски тон, с който писателят поучава читателите си и им размахва строго пръст. Иска ми се децата да влизат в приказката като в уютна къщичка, да се чувстват защитени там. Да им е топло в тоя свят и да не искат да го напускат.
В социалните мрежи битува мнението, че днешните деца не четат. Съгласен ли сте?
Това е гузно оправдание на родителите, които не са успели да възпитат добре децата си и да събудят в тях някакви интереси. Децата следват модела на поведение на родителите си. Ако майката и бащата спортуват редовно, вероятността детето да обикне спорта е около сто процента. Ако майката и бащата четат, и детето ще открие радостта от четенето. Има обаче много български домове, в които изобщо няма книги. Бащата седи на дивана, пие бира и гледа мачове, а майката е забила поглед в смартфона си и пише по цял ден глупости в някакви фейсбук-групи на изтрещели „мами“. Как детето да обикне книгите? И после същите тия родители мрънкат „как да накарам детето ми да чете“. Ами очевидно сте се объркали. Първо трябва да забравите глагола „накарам“. Не става с „накарване“, а с личен пример и с пробуждане на любопитство. Как детето да разбере, че книгите са несравнимо удоволствие, че могат да ти доставят емоции, които никъде другаде няма да откриеш?
На срещите си с децата аз видях едни будни и любопитни същества, които жадуват да им бъде разказана приказка. И по време на четенето се смеят, вълнуват се, преживяват написаното. Така че хич не ми разправяйте, че не обичали книгите. Обикват ги веднага, стига да има кой да ги запознае с тях. С любов и добронамереност, а не с принуда.
Едно от най-вълнуващите ми преживявания беше в една детска градина. Посрещнаха ме страхотни петгодишни хлапета с блеснали от любопитство очички. За щастие бяха попаднали на добри и умни учителки и тия учителки ги бяха въвели във вълшебния свят на приказките. Не може да си представите каква радост преживях сред тия деца. На края на срещата ми подариха свои илюстрации на някои от моите приказки. Тези илюстрации са най-ценният подарък, който съм получавал някога.
Какво научихте вие от писането на приказки?
Научих, че най-чистата свобода е свободата на въображението. Там няма ограничения, няма невъзможни неща. Полетът на фантазията е висша проява на свободния човешки дух. Всичко хубаво в нашата цивилизация дължим на въображението на личности, които са летели на крилете на мечтите си – Шекспир, Нютон, Моцарт, Айнщайн, Чарли Чаплин, Уолт Дисни.
Светът на децата е изтъкан от фантазии и сънища. Тъжното е, че когато пораснат, повечето от тях забравят да летят.
Ако с приказките си съм накарал поне едно дете да се усмихне и да помечтае, значи животът ми не е минал напразно.
