Лира Литературно-рекламна Агенция
Тийн романът има и продължение
На старата вражда между вещиците и Църквата е посветен тийн романът на Шелби Махурин – „Змия и гълъб“. Той разказва историята на Лу, вещица, която е загърбила магическите си корени, за да оцелее, и Рийд, ловец на вещици, който вярва с цялото си сърце в своята мисия – че не трябва да остане жива вещица. Рийд и Лу са предопределени да бъдат врагове, но любовта има други планове за тях… „Змия и гълъб“ е дебют, отличен от „Амазон“ като „Книга на годината“ (2019) и получава ласкава оценка от едно от нашумелите имена в жанра – Сара Дж. Маас. Авторката Шелби Махурин споделя още за своята книга.
– Какво ви вдъхнови да я напишете?
– Първата искра за „Змия и гълъб“ се появи след като гледах епизод от втори сезон на сериала „Друговремец“ (по романите на Диана Габалдон). Заглавието му беше La Dame Blanche. В този епизод Джейми признава, че нарича Клеър dame blanche, или „бяла дама“. Това е определение, което другите герои в сериала изглежда че уважават, дори леко се страхуват. Бях заинтригувана и направих бързо проучване в интернет за тези известни с лошата си слава жени в бяло. Оказа се, че във френския фолклор Белите дами понякога са описвани като отмъстителни духове, понякога като вещици. Вече бях очарована и се надявах да намеря издадени за тях една или две книги, за предпочитане тийн фентъзи. Когато не открих нищо, реших аз да напиша такава!
– Кой е любимият ви герой от „Змия и гълъб“?
– Труден въпрос. Любимите ми герои, разбира се, са основните – Лу, Рийд, Коко, Ансел, дори Бо, но ако трябва да избера само един, това ще бъде Лу. Тя е силна и независима, нетактична и непочтителна, докато същевременно не се страхува от уязвимостта и интимността. Лу притежава хумор на четиринайсетгодишно момче. Как да не я обичаш?
– Кое беше първо – заглавието или романът?
– Определено романът. Работното заглавие в моя компютър беше „Бялата дама“, донякъде защото не можех да измисля по-добро. След като продадох правата на „Харпър Тийн“, моят редактор предложи да сменим заглавието и заедно с него и моята агентка седмици наред търсехме ново. По онова време се чувствах така, сякаш измислянето на ново заглавие е по-трудно от написването на самата книга! Ние продължихме да се връщаме към „Змия и гълъб“ и както се казва, останалото е история.
– Какво ви харесва най-много в корицата на книгата?
– Може ли да отговоря така – всичко! Наистина Сара Кауфман и нейният екип, както и Кат Фат, художникът, са се справили блестящо. Въпреки че погледът бива привлечен от златната змия, има още толкова детайли около нея – розите, балисардата, гълъбът…
– Работите ли над нещо ново?
– Все още работя по втората част на „Змия и гълъб“, която се казва Blood & Honey (английското издание се очаква на 1 септември 2020 г. Правата на български са закупени от издателство „Ибис“ и може да я очаквате скоро. Б. р.)! Въпреки че планирах да са две книги, имам материал и за трета, така че този свят и героите ще ме държат заета още известно време. Но имам няколко недооформени идеи, които бих се радвала да изследвам.
– Коя за вас беше най-трудната или емоционална сцена?
– Като цяло, най-трудни за мен са бойните сцени, защото изискват много хореография. Но ако трябва да конкретизирам и без да разкривам от историята в романа – има една сцена между Лу и Рийд, в края на „Змия и гълъб“, която има сериозни емоционални последици. Тази сцена е разказана от гледна точка на Лу и Рийд ѝ казва някои много жестоки неща. Да се потопя в емоциите на Лу след това, не беше особено приятно, но беше необходимо.
– Кой герой ви създаде най-много неприятности при писането на „Змия и гълъб“?
– Най-трудно ми беше да пиша за Рийд. Гласът на Лу ми идваше естествено, но неговият беше като да вадиш зъб. Не знам дали е заради строгия му светоглед или липсата на хумор, но с Рийд не се разбирахме в началото. За щастие, това се оправи и неговите глави се превърнаха в някои от най-любимите ми в книгата.
– На коя част от процеса се наслаждавате повече: писането на чернова или преработването?
– Зависи от това какво правя в дадения момент. Тревата винаги е по-зелена от другата страна. Когато пиша черновата, си пожелавам да преработвам. Когато преработвам, ми се иска да пиша черновата. Всеки етап си има своите плюсове и минуси. Нищо не може да се сравни с чувството да създадеш нещо ново на хартия, но моите първи чернови винаги имат нужда от много работа.
