Лира Литературно-рекламна Агенция
Поезията е превърната от психологията в надежден метод
Изкуството наистина лекува – отдавна арт терапията например е намерила трайно място в разрешаването на душевни несгоди. Съществува и драма терапия, а също и терапия чрез танц. Много почитатели има библиотерапията, според която определени заглавия повлияват по специфичен начин нашата душевност. А ето че сега и поезията може да ни донесе повече здраве!
Всъщност практиката да се използват стихове с психотерапевтични цели води началото си още от 70-те години на миналия век. Кен Едгар публикува тогава студия, ориентирана именно към употребата на поезия при депресивни състояния. При това става въпрос за писането ѝ – психотерапевтът четял на глас в терапевтична група стихове на един от пациентите, при което за кратко време 24-годишният мъж се почувствал значително по-добре. С помощта на поезията той изповядал душевното си състояние според специалиста.
Подобно изследване е публикувано и през 1996-а в медицинското издание The Lancet. Самото проучване е проведено във Великобритания, като респондентите посочват, че се чувстват добре, когато се идентифицират с описаното в едно стихотворение, но важни са също така ритъма и интонацията на четене. При писането пък оценяват възможността да изкараш наяве емоциите си.
Вече в наше време пък социалните мрежи показват какъв отдушник може да бъде стихът. Споделянето с останалите на собствените емоции помага на човешкото съзнание да определи хората, сред които живее, и да се избави от чувството за самота. Именно затова се раждат и нов вид поети – такива, които сравнително бързо намират почитатели и успяват да „осребрят” усилията си дори като издадат книга. Подценявани от традиционната литературна критика, всъщност те изпълняват именно донякъде психотерапевтична роля сред себеподобните си.
Има и друга причина споделяната поезия да има толкова много привърженици. Когато покажем на другите себе си чрез селфи, създаваме радост единствено на самите нас, но споделената идея, креативността е заразителна – тя е способна да накара другия да се припознае в онова, което сме написали. Така и много бързо можем да имаме кръг от свои почитатели, от хора, които изповядват същите ценности. Пак казваме – без това да означава, че създаваме нещо изключително или неповторимо. Но много по-важно – сгряващо самите нас!
А иначе самият метод се развива по свой начин – има например психотерапевти, които препоръчват съчетаване на поезия с… масаж. Точно по творческа линия пък други карат пациентите си да измислят думи или им четат стихове на непознати езици – да речем, унгарски или фински. Излизат и книги – в Чехия например Павел Свобода, преподавател от Педагогическия факултет на Палацкия университет, предложи на читателите своята книга „Поетотерапия”. Самият той се занимава активно и с музикотерапия.
Ето всъщност няколко поетични страници, профили или групи, които по същество са именно това – писане и споделяне, което лекува
от Салита
Вярна
Ще се луташ и ще я търсиш.
Без нея ще ти е празно,
дори и сред хора.
Ще си объркан/а.
Понякога ще плачеш.
Ще бленуваш да я намериш.
Когато не я усещаш наблизо ще тъгуваш.
Ще я познаеш по усещането, че си у дома.
Майчина ласка и бащина опора ще ти дава.
Тя е истината.
Твоята истина.
Единствената вярна само на теб.
от Влади Иванова
Ако можех в миг кат този бих летяла
света бих гледала през другите очи.
Бих плакала от радост, бих и пяла
защото има ме чрез твойте гори,
защото дишам в твоите поляни,
защото тичам в твоите реки,
защото смея се в цветята разпиляни,
защото в теб съм и защото аз съм ти.
от Жива Сянка
Обичам Дъжда по стъклото да сипе,
брилянтният блясък, на свойте Сълзи.
И сладка тъга във Сърцето да щипе,
от силна Любов, на отминали дни.
В Душата ми перлен копнеж- от Звездите,
нестихваща радост, в нощта да роди.
От болка трънлива, да стапя бодлите
и в розови спомени, с плам да цъфти.
Медният гонг, на Луната в очите,
с вятъра в миглите ми, да звъни.
Само в стъклото да пеят Сълзите,
а в мен Слънчоглед… да събира Лъчи!
