Начало / Читателски дневник / Епизод 3. Докато не спирам да чета Сенека: „Между общественото безумие и това, което се лекува от лекарите, няма друга разлика, освен че едното страда от болест, другото – от грешни мнения.”

Епизод 3. Докато не спирам да чета Сенека: „Между общественото безумие и това, което се лекува от лекарите, няма друга разлика, освен че едното страда от болест, другото – от грешни мнения.”

SenecaИван ГОЛЕВ

Вече два пъти си позволих да ви занимая с някои от мъдрите житейски наблюдения на големия римски стоик. Наближавайки края на прочита, ви предлагам още някои от неговите проникновени заключения.

Утрешният Великден, обстановката извън залостените ни врати и изкривеният свят в телевизора дано ви дадат един по-съпричастен ъгъл на възприемане на действителността. Защото за всеки от нас то е лично дело и не е задължително да сме единни в преценките си.

А инак, както се оказва, всичко се повтаря и повтаря до втръсване и единствено нашето лично жизнелюбие и оптимизъм биха могли да му придадат малко повече смисъл.

В името на справедливостта и в името на децата ни!

 

Заблуждението заема мястото на истината, щом стане всеобщо.

Животът е дълъг, ако е пълен. Пълен е, ако душата стане сама за себе си благо и вземе властта над себе си. Каква полза от безполезни осемдесет години. Той не е живял, а се е бавил в живота и не е умрял късно, а дълго е умирал. Искаш ли да знаеш разликата между бодрия мъж, презиращ съдбата, изпълнил всички задължения на живота, достигнал до върховното негово благо и онзи, който е живял много години? Единият го има и след смъртта му, другият е умрял преди смъртта си.

Душата в пиянството няма власт над себе си. Както бъчвите се пръскат от ширата и силата на топлината изхвърля всичко, което е вътре, така бушуващото вино изхвърля всичко, което има вътре в нас и го показва. Пиянството разпалва и разкрива всеки порок, като премахва срама, който ни възпира от лоши постъпки. Затова повечето хора се въздържат повече от срам от грешките, отколкото от добра воля.

Тези неща, които са блага, създават увереност, богатството – дързост. Благата дават величие на душата, богатството – наглост. Наглостта не е друго освен лъжливо величие.

Защитени бяха от всички тези беди ония, които не се унищожаваха поради удоволствията, които заповядваха на себе си и служеха на себе си. Телата бяха здрави от истинска работа, уморени или от тичане, или от лов, или от обработка на земята. Приемаха храна, която може да хареса само на гладните. Затова нямаше нужда от толкова много лекари, от толкова много железа и кутийки. Здравето беше просто по прости причини; многото блюда причиниха много болести. Виж колко неща смесва разкошът, за да минат през едно гърло – опустошител на земи и морета. Неизбежно толкова много неща не вървят едно с друго, зле се смилат, притиснати едно от друго. Нито е чудно че и болестите, предизвикани от несъвместими яденета, са най-различни и променящи се, и яденето, в което насила са смесени противоположни за природата части, се връща. Болестите, от които боледуваме са толкова много, колкото много храни има в живота ни. Един велик лекар, създател на тази наука, казва, че жените не ги болят краката и не им падат косите. Но ето, че и краката ги болят, и косите им опадат. Не се е изменила природата, а животът. Защото се изравниха с мъжете по разпуснатост, изравниха се и по болестите. Не по-малко стоят до късно вечер, не по-малко пият, предизвикват мъжете на състезание в маслото и виното. В похотта не отстъпват на мъжете, макар че са родени да са пасивни (боговете и богините да ги накажат). До такава степен настигат мъжете по неприличие, че спят с мъжете като мъже.

Нека да спрем тази зараза! Ние не безумстваме само частно, но и като народ. Обуздаваме убийства и отделни убийци, а защо прославяме войната и убийството на цели народи! Нито алчността, нито жестокостта познават мярка. Убийствата, извършвани тайно и поотделно не са така вредни и чудовищни; сега се извършват убийства по решение на сената и народа и това, което в частност е забранено, се върши от държавата. За едно и също, извършено тайно, се заплаща с главата, за същото, извършено във войнишки плащ, се получава похвала. Хора, уж с кротък произход, не се срамуват да се радват на кръвта на другите и да водят войни, и да завещават на децата си да ги водят, когато дори между дивите и безсловесни зверове цари мир.

Хората са безсрамни до такава степен, че забравят накъде отиват; защо отделни дни ги тревожат и се учудват, че губят нещо, след като един ден ще загубят всичко? Това, на което се пишеш собственик, е при теб, но не е твое; нищо устойчиво няма при неустойчивия; който е крехък не притежава нищо вечно и непобедимо. Толкова е неизбежно да умреш, колкото и да загубиш и като разбереш това, е утешение. Спокойно губѝ, губѝ всичко, което неизбежно ще загубиш.

Каквото е порок на отделния човек, обикновено това е и порок на епохата. Където щастието обилно е разляло разкоша, там започва най-напред изключителна грижа за тялото. След това започват грижи по покъщнината. След това за самите домове, да бъде на по-голяма площ, стените да блестят от мрамор, донесен отвъд морето, покривът да бъде украсен със злато и резбата на пода да отговаря на този блясък. След това се преминава към разкоша на трапезата и там качеството се състои в новостта и промяната на ястията.

За много неща не разбираме, че са излишни, докато не започнат да ни липсват; използваме ги не защото ни трябват, а защото ги имаме. А колко неща притежаваме само защото повечето хора ги имат. Една от причините за нашите злини е, че живеем по чужд пример, не се водим по разума, а се отклоняваме заради навика.

Ще ти дам вярно правило, по което да мериш дали си достигнал съвършенство: когато разбереш колко са нещастни щастливите.

Този, който иска малко,

малко стига му.

И има всичко, който иска нужното.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

443e9b3fa92eced87c547cd5152aeaa9

Защо зорлем превръщаме децата си в зомбита?

Иван ГОЛЕВ И кво прайм ся? Какви пак ги дъвчем? След десетилетия сравнително успешни опити …