Трябва да имате изградена ценностна система, за да прецените коя книга е добра

07.04.2020 Интервюта

Благовеста Касабова за ползите от четенето и нуждата от хубави книги

В условията на карантина мнозина се обърнаха към книгите и затова решихме да си „сверим часовника“ по въпроса за четенето с един специалист – Благовеста Касабова, която има над 40-годишен опит в литературната периодика и критика. Освен автор на близо 20 книги, тя е и носител на много престижни награди – Национална награда „Златен век“ на Министерството на културата (2007); Национална награда за критика, публицистика и езикознание „Нешо Бончев“ (2010); Награда „Златно перо“ на Съюза на българските писатели (2014), Националната награда за чистота на българския език „Д-р Иван Богоров“(2019) и др. Ето какво сподели с нас тази ходеща енциклопедия на литературата.

– Госпожо Касабова, като литературен критик вашата работа е малко детективска – да анализирате текста. Посъветвайте читателите как да оценят художествените достойнства на една книга, за да не съжаляват, че са си я купили?

– Въпросът е сложен, тъй като предпочитанията са различни, но най-важно е да имат изградена ценностна система, тя обаче започва да се изгражда още от най-ранни години, първите детски книги, които си прочел – тук от особено значение е литературната грамотност и култура на родителите, за да предизвикат интерес към книгата. И така постепено да стигнеш до класическите автори – наши и чужди, до изявените съвременни имена на творци. Не можеш да си изградиш ценностна система и сетива за стойностното ако не си прочел Вазов, Йовков, Елин Пелин, по-късно Димитър Талев, Антон Страшимиров, след това Хайтов, Емилиян Станев, Павел Вежинов, Ивайло Петров, стихотворенията на Яворов, Дебелянов, Гео Милев, Иван Пейчев – списъкът е дълъг, за да изброя всички значими наши творци на словото трябват много страници, да не говорим за големите световни имена на поети и белетристи. Тогава, уверявам ви, ще можете и сами да прецените коя книга е добра и коя посредствена.

Ценностна система започва да се изгражда още от най-ранни години

– Имате книги за емблематични жени от нашата история и литература. Бихте ли писали за личности от съвремието?

– Да, имам книги за някои достойни и талантливи наши писателки и големи българки. Имам книга за Баба Тонка Обретенова – изключителна жена, майка, патриот, обрекла себе си и децата си на освобождението на родината ни; Калина Малина – класик на детската литература, между другото написала и първия роман за деца “Златно сърце“; Мара Белчева – талантлива поетеса, обрекла живота си на големия Пенчо Славейков, високо ерудирана, с висока култура; Фани Попова–Мутафова – между най-талантливите автори на исторически романи, осъдена след 1944 г. за великобългарски шовинизъм на седем години затвор. Имената и произведенията на всички тях заемат първите места в златната литературна съкровищница на България – бих казала, и на Европа. Разбира се, че и днес има значими имена на жени творци, но за тях ще пишат идващите след нас.

– Следите ли опитите на млади хора да коментират книги в блогове и видеоканали. Защо мнението им натежа пред авторитетни критици, някои от които са техни учители?

– Не следя блогове и видеоканали, защото в тях рядко пишат хора, които държат летвата високо вдигната. В по-голямата си част пишещите са без всякаква литературна подготовка, без каквато и да е ерудиция, слабо образовани са, но пък страшно амбициозни, самоизтъкващи се, а ценностната им система е на нулево равнище. Жалко, защото манипулират читателя и го объркват.

– Има ли книги от световната и българска класика, които още препрочитате?

– Да, с удоволствие препрочитам обичани автори и книги, както от наши творци, така и от световни майстори на перото. Препрочитам Достоевски, Паустовски, Чехов, Есенин, Ана Ахматова, Марина Цветаева… Препрочитам Йовков, Страшимиров, Георги Райчев, Богомил Райнов, препрочитам Хемингуей, Стайнбек, Томас Ман… дълго още мога да изброявам, а и непрекъснато откривам нещо ново в книгите им. Препрочитам и някои от известните наши литературни критици – знаменитата тройка Тончо Жечев, Здравко Петров, Кръстьо Куюмджиев. А и обичам да се ровя в архивите, документалната проза, мемоаристиката. Всяка талантлива книга те отвежда в нов свят, в нови измерения.

С удоволствие препрочитам обичани автори и книги, както от наши творци, така и от световни майстори на перото

– По време на пандемията мнозина търсят нещо за четене. Какво ще им препоръчате?

– През последните една-две години излязоха и добри художествени книги и ако някой търси стойностно четиво, мога да му препоръчам романа „Преселението“ на Боян Биолчев, „Църна месечина“ – роман от Кирил Пецев, криминално-психологическите романи „Те изпълзяват нощем“ на Тео Буковски и „Къса писта“ на Татяна Костова, разказите на Валя Василева „Сезоните на живота“, на пловдивската авторка Невена Паскалева „Игрите на града“, романа на Мария Касимова–Моасе „Балканска рапсодия“, стихосбирките на няколко талантливи поети, между които Боян Ангелов, Надя Попова, Иван Есенски, Петя Цолова, хумористичните разкази на Георги К. Спасов – „Усмихни се“, книгите от поредицата на изд. „Захари Стоянов“ „Дълг и чест“ и още няколко – образования читател сам ще ги открие. Днес карантината ни дава възможност да четем и препрочитаме и така да откриваме себе си.