Многото страници обещават истински маратон на четенето
Обикновено ги оставяме за „друг път”, като разбира се, това време никога не идва… Думата ни е за дебелите книги – и даже не просто за дебелите, ами за извънредно дебелите! Обикновено са мастити творби, събрали в себе си цяла епоха и превърнали се с годините в класика. Интересно, но това става още една пречка за разлистването им. Просто има насадена представа у мнозина, че класиката е… леко скучна. Включва се и защитен механизъм – от рода на „Как ще я разнасям тая книга сега?!” или „Сигурно ще я чета една година!”
Затова и хващаме някоя по-елегантна, убедена, че е точно по наш вкус… Но пропускаме много! Защото дебелите книги наистина са вселена. Обикновено те са концепция за света ни и за начин, по който да живеем. Ако може книга да промени живота ни, това ще е непременно дебелата.
Но четенето на нещо такова наистина иска специална мотивация. Най-малкото, дебелата книга се нуждае от време, което да ѝ отделим. Затова ни хрумна, че сега – когато още свикваме да живеем по различен начин, можем да отправим към себе си и това предизвикателство! С други думи, да прочетем поне една дебела книга, докато сме у дома, под карантина или в период на изолация. Веднага ви се притичваме на помощ в избора…
„Шантарам” е повече от увлекателна
Честно казано, книгата на Грегъри Дейвид Робъртс е най-приятното, което може да ни се случи, когато говорим за дебели книги. Защото сюжетът е повече от увлекателен и страниците се топят буквално с десетки. Книгата си спечели много почитатели и у нас, като се превърна и в същински бестселър на „Хеликон”. Грегъри Дейвид Робъртс разказва на практика своя собствен живот, а за отбелязване е, че в него не липсва нищо – наричат го „бандитът-джентълмен” и може лесно да ви влезе под кожата.
„Ана Каренина” се чете на приливи и отливи
Ето нещо, което е по-трудно за преглъщане – поне в началото… Може би, защото книгата се е превърнала в нарицателно. Но все пак невероятен разцвет в интереса към написаното от Толстой се породи през 2013-а, когато на голям екран у нас излезе поредният филм по нея. Главната героиня на епоса беше изиграна от Кира Найтли. Иначе романът е издаван четири години като четиво с продължение – от 1873-а до 1877-а, обаче твърдо се надяваме да го прочетем по-бързо!
„Изворът” иска упоритост
Философският роман на Айн Ранд съдържа много идеи. Самата Ранд е позната със своя обективизъм, а най-важната идея в творчеството ѝ е свободата. Определено „Изворът” е книга-костелив орех, изискваща да имате критично мислене и да търсите света на идеите упорито. Писателката го създава в продължение на седем години, като той обаче се превръща и в големия ѝ пробив. Съветът от нас: опитайте предпазливо, книгата ще ви грабне, ако животът за вас е нещо повече от реалността, в която сега живеем.
„Пътеводител на галактическия стопаджия” е най-смешна
Донякъде 800-те страници на „Пътеводителя…” са постигнати изкуствено, тъй като томът обединява издания, които се явяват отделни части на суперпопулярната трилогия в пет части, както обича да я нарича приживе авторът ѝ Дъглас Адамс. Сюжетът е зашеметяващ, защото включва всички апокалипсиси, които човешкият мозък може да роди, с една забележка – за разлика от филмите на Холивуд, тук май няма кой да спаси планетата. Освен ако на главният герой Артър Дент не му провърви много… ама наистина много.
„Одисей” или как времето тръгва наобратно
Няма как, и тук веднага се задействат клишетата – например това… Роман-епоха! Факт е, че Джойс постига невъзможното, като концентрира върху 840-те страници на книгата един-единствен ден… или всъщност го разпръсква. Просто тук времето тече другояче. А „Одисей” се превръща в урок за възприятията ни, за гледните точки към онова, което се случва в живота. Книгата е изградена върху потока на съзнанието, а това е нещото, което ръководи всеки от нас в света. Но ефектът от четенето е обратен – изключваме от мисълта. Бъдете търпеливи към себе си, когато разтворите „Одисей”! Защото ще разберете много за собствения си начин на мислене.
„Богат, беден” се ражда като разказ в „Плейбой“
И Ъруин Шоу заслужава достойно място в компанията. Неговата сага проследява един конфликт, който на практика е вечен – в мисленето и между поколенията. Затова и „Богат, беден” е книга, чиито страници буквално летят – особено ако припознаем и собствения си живот в описаните отношения. А и въпросите, които задава писателят, си струват… Какво е щастието и определящи ли са парите? Къде отива моралът ни, когато се появи омразата? Защо винаги се налага да започваме отново и отново? А хубавата книга по правило носи хубави отговори, повярвайте!