Лира Литературно-рекламна Агенция
Иво СИРОМАХОВ
За умния човек всяка криза е възможност. Сега, когато сме затворени, имаме възможността да прекарваме повече време с книгите – едно от елитните забавления на съвременния човек.
А и след като свърши карантината, ще имате какво да разказвате на приятелите си. Все пак не може единствената тема на разговорите да е дефицитът на тоалетна хартия.
Ето няколко от любимите ми книги, които ще направят принудителния ви престой вкъщи далеч по-приятен:
Уди Алън – „Ако импресионистите бяха зъболекари„
Докато чакаме да излезе автобиографията на този гениален човек, можем да се позабавляваме с разказите му. Винаги, когато ги препрочитам, се смея с глас. Чуйте само това: „Когато родителите ми разбраха, че съм отвлечен, те веднага предприеха решителни действия: дадоха стаята ми под наем“. Блестящо!
Джеймс Фин Гарнър – „Политически коректни приказки за лека нощ„
Няма по-голяма глупост от така наречената „политическа коректност“. Според нея когато лицемерно наричаш нещата с някакви други термини, това те прави добър човек. Приказките на Гарнър са жестока гавра с тази простотия.
Уилям Голдинг – „Повелителят на мухите„
Мрачна и отчайваща книга за Злото. Което, уви, е неизменна част от човешката природа. И е заложено дори в децата.
Реймънд Чандлър – „Дългото сбогуване„
Чандлър заема специално място в читателското ми сърце и ми е много трудно да избера само един роман, ама все пак “The Long Goodbye” си остава номер едно. В този роман Филип Марлоу е по-хитър, по-безскрупулен и по-депресиран отвсякога.
А лафовете на Чандлър както винаги са хладни и искрящи като лунен лъч, пронизал бучката лед в уискито ти.
Бен Елтън – „Известен и мъртъв„
Това е един от най-добрите трилъри, които съм чел напоследък. По време на телевизионно реалити-шоу един от участниците е убит, но камерите не са успели да заснемат извършителя. Знае се само, че убиецът е в Къщата. Дали няма да повтори? Сюжетът е смразяващ, диалогът е жив, чувството за хумор – английско.
„Известен и мъртъв“ е книга, която пристрастява.
