Лира Литературно-рекламна Агенция
Британска чест, американска импулсивност, немска философия и универсално послание за деца от всички възрасти – това са четирите заглавия на февруари, които ни посрещат в „Хеликон“
Непредсказуемо е „Бунгалото“
Това е шестата книга, която излиза у нас от американската писателка на романтични истории Сара Джио. Тя започва със страст, минава през смърт и завършва с равносметка. Втората световна война изкарва напред както смелостта, така и най-голямата лошотия у хората. Без да знаят какво ги очаква, от Сиатъл потеглят група доброволки за медицинския лазарет на остров Бора-Бора в Южния Пасифик. Там реално никой не воюва и дисциплината трябва да е строга, но докато чакат включване в бойни действия, войниците и медицинските сестри неизбежно се впускат в авантюри помежду си.
Главните герои на романа Ан и Уестри започват връзка в изоставена колиба, която местните смятат за прокълната. Именно тя е Бунгалото – романтично местенце на плажа сред палми и тюркоазени вълни. Двамата го правят още по-уютно, особено след като вътре намират картина на Пол Гоген от времето на престоя му в Хаити. Изведнъж идилията свършва. Властта на военното подразделение достига до бунгалото и злоупотребите на главнокомандващия превръщат красивото кътче в епицентър на престъпления. Двамата влюбени, станали неволни свидетели на всичко това, мълчат. От страх или чувство за дълг хората около тях също се оплитат в лъжи.
След седемдесет години, отдавна разделени от войната, Ан и Уестри пак се откриват и любовта им ги води на старото място, в бунгалото. По трогателен и почти криминален начин те издирват участниците в онези събития, възстановяват справедливостта и най-вече успяват да си кажат, макар и късно, че не са преставали да се обичат.
„Само през трупа ми“ е четвъртата книга за детектив Уилям Уорик
Предишните с негово присъствие са „Риск печели, риск губи“, „Скрито пред очите ти“ и „Направи се, че не виждаш“. Този герой има маниерите на самия Джефри Арчър, а и като писателя е с добър произход – син на лондонски кралски адвокат. Вместо да последва кариерата на своя баща, той започва като патрулиращ полицай, преди да го повишат в чин главен инспектор. Отличава се с набито око и изисканост, освен това е традиционалист – обожава жена си, нищо че понякога подхожда към нея с британския си черен хумор. Тя хич не му остава длъжна и от позицията си на главен уредник, отговарящ за картините в музея „Фицмалън„, също блести с ерудиция.
Двамата се намират на луксозен круизен кораб, на пътешествие от Лондон за Ню Йорк, когато на вечеря умира собственикът на кораба. Пътуването им е подарък от сътрудничка на съпругата на детектив Уорик. Въпросът защо една кокетна жена ще се откаже от скъпо удоволствие бързо си намира обяснение. Нейният брак е сделка с прочут фалшификатор, който притежава една от най-големите частни колекции на произведения на изкуството. Той бяга от затвора и инсценира собственото си погребение, а сега „възкръсва“, дегигизиран като морски капитан, и неговата поява се преплита със смъртта на богатия собственик.
Преследването му от полицията е невероятна тренировка на мисълта, изпипана до съвършенство от Джефри Арчър с различни логически нишки и много второстепенни герои. Заглавието „Само през трупа ми“ показва как се надиграват хора от двете страни на закона.
„Вълшебникът от Оз“ е от най-известните детски класически произведения
За пръв излиза през 1900 г. В изданието на „Хеликон“ то е адаптирано за малки деца, с илюстрации на художника Чарлз Сантор. Превърнал се в част от попкултурата, Оз е герой на поредица от 13 книги, която след смъртта на писателя Лиман Франк Баум продължава друг автор.
Историята разказва за приключенията на 12-годишната Дороти, която изпада в безсъзнание от торнадо, връхлетяло фермата на леля ѝ, и сънува, че е отнесена заедно с кучето си Тото в непозната страна. Там господства вълшебникът Оз, и единствено той може да я върне у дома. Пътят към него е израстване за момичето. А хората, които среща, я обогатявят и учат по свой начин. Добрата вълшебница от север ѝ казва накъде да поеме за Изумрудения град на Оз. Докато върви натам, се сблъсква със Злата вещица от запад, но постепенно си намира приятели – с нея тръгват Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв. Всеки от тях търси онова, което му липсва – мозък, сърце и смелост, а накрая се оказва, че го е носил в себе си.
Важен момент от биографията на американския журналист Лиман Франк Баум било членството му в теософското общество на Елена Блаватска. Затова в книгата са скрити окултни символи, които за децата представляват просто забавна игра.
„Изкуството да обичаш“ е философски труд от Ерих Фром
Писан е преди близо седемдесет години, но се възприема леко и от съвременните читатели без специална академична подготовка. Още в предговора си немският учен предупреждава, че неговата книга не съдържа набор от упражнения. Обичта е Изкуство, защото предполага анализ и размисъл, свързана е с нивото на самостоятелност на човек, с личната му зрелост и осъзнатост.
Ценно наблюдение на Ерих Фром е как хората предизвикват това чувство към себе си, поставяйки се в ролята на изкусители. Тогава по-важно за тях става търсенето на обект, отколкото любовта, която самите те изпитват. Според Ерих Фром обществото , е стигнало дотук (говорим за 1956 г.), заради неограниченото си потребление и пазарна ориентация, и нагласата да възприема живота като взаимноизгоден обмен на стоки. Друга грешка, която той отчита, е бъркането на обичта с привързаност и полезните разграничения, които прави между няколко вида любов – братска, майчина, еротична, самолюбие и любов към Бога.
Ерих Фром не поддържа идеята, че да обичаш значи да се подчиниш на някакво стадно чувство, сантиментална тръпка, още по-малко нагон, който да насочиш към конкретен човек, любовта е състояние на цялостно светоусещане. По това неговата философия се различава от психоанализата на Фройд.
