Кристина ЦОНЕВА, редактор на новото издание
„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец“.
Когато през 1895 г. излиза книгата „Бай Ганьо“, издадена от книжарницата на Пенчо В. Спасов, като че ли никой не предполага, че популярността на героя ще нарасне дотолкова, че той ще прескочи границите на произведението и ще започне свой живот извън него. Още по-малко, че ще е жив и все по-силен 125 години по-късно.
И за да се приспособи Бай Ганьо към XXI век, ние от „Хеликон“ го обличаме в нов, червен „ямурлук“, слагаме му твърда подплата, за да е дебела кожата му, когато среща разни диванета. И го пускаме да обикаля Европата. А пък нека и той малко ни разкаже:
„ – Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! – извика бай Ганьо и удари силно по масата.
– А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си уж либерал – осмели се да възрази Бочоолу.
– Кой ти каза, че съм либерал! – попита строго бай Ганьо.
– Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли – ти сам каза, – че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал? – възразяваше Бочоолу.
Художник Илия Бешков, 1947 г.
– Ей, че си прост! – отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. – Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един Иречек ако не метна, кого ще метна?
– Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! – обади се Гочоолу. – И аз съм консерватор.
– Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен консерватор – изтърси Дочоолу, – я стани и ти бе, Бочоолу, един консерватор, че да ги пипнем онези, да не могат да мръднат.
– Добре, ама не зная управителят с кои ще бъде – отговаря Бочоолу.
– Управителят ли? С “нашите”, разбира се – съобщава бай Ганьо, – и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас – ще ги утвърдим, ако не – на дяволите. Пак ти казвам – колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.“
Из „Бай Ганьо прави избори“.